Живот като на кино – между върховете на славата и ударите на съдбата

Янчо Таков – син на видни антифашисти, роден в сърцето на номенклатурна България, расте в дом, където властта, отговорността и очакванията вървят ръка за ръка. Той е роден в София през 1947 година, син на легендарния функционер на БКП Пеко Таков и неговата съпруга Вълка Горанова – жена с твърд характер и име в женското движение на партията. Има по-голям брат Васил, роден през 1945 г. в София. Детството им преминава в атмосфера на комфорт, ред и строга партийна дисциплина, но Янчо още тогава показва, че не е от кротките и покорните наследници на властта.

Като ученик в Английската гимназия в София седи на един чин с бъдещия политик Георги Пирински. Харизматичен, с усет към модерното и бунтарски дух, той е любимец на момичетата и често попада в центъра на внимание с открития си характер и привлекателна външност. Обича скъпите коли, хубавите дрехи и шумните компании – все неща, които по онова време са рядкост, дори за децата на най-висшите партийци.

Младият Таков бързо се превръща в градска легенда. Софийските вечери на 60-те години го помнят по клубовете, в компанията на интелектуалци, артисти и хубавици.

След казармата Таков завършва ВИАС (днес УАСГ), където отново не остава незабелязан – и с остроумие, и с разточителен начин на живот. За кратко се занимава с автомобилни състезания – страст, която му носи както адреналин, така и известност. Карал е легендарно БМВ, което тогава е нещо като символ на западния лукс зад Желязната завеса. Но истинският му звезден момент идва, когато влиза в телевизията.

Оказва се, че има нюх за големите идеи. Така Янчо Таков става един от хората, стоящи зад създаването на култовото предаване „Всяка неделя“ – шоуто, което за първи път разчупва сковалия социалистически ефир и внася истинска човешка емоция, смелост и дори провокация.

Предаването става сензация. В студиото на „Всяка неделя“ се появяват световни имена – Тина Търнър, Рей Чарлз, Нана Мускури, както и звезди на българската култура, които дотогава не смеели да говорят открито.

Зад кулисите на БНТ Таков е харизматичен, остроумен, дори малко арогантен – типаж, който пленява. Именно там, в началото на 70-те, пътищата му се пресичат с Лили Иванова. Любовта им избухва бурно – в епоха, когато и двамата са на върха на популярността. Той – красив, остроумен и уверен; тя – примата на българската естрада, в разцвета на славата си. Любовта им е страстна, но и взривоопасна. Двамата живеят между прожекторите, ревността и общественото внимание.

Двамата стават една от най-обсъжданите двойки в страната – музикална и партийна аристокрация под един покрив. Живеят в апартамент на УБО на улица „Оборище“, който по-късно, след развода им, остава за нея. Урежда й дипломатически паспорт – неща, достъпни само за малцина. Бракът им обаче не трае дълго – темпераментни, горди и различни по природа, двамата се разделят след няколко години с шумен скандал, който дълго се коментира из цяла България. А след тях остава не само споменът за една необикновена връзка, но и усещането, че това е била любов от онези, които се помнят цял живот.

След Лили в живота на Янчо идва Рая – различна жена, с която той намира спокойствие и семейна топлина. За разлика от първия му брак, този е тих и дълбок.

Най-драматичният обрат настъпва в началото на 80-те години, когато името на Янчо Таков избухва в медиите заради т.нар. „афера с кожените палта“. Обвиняват го, че е внесъл незаконно скъпи кожуси от Турция. Истината така и не се изяснява напълно – някои твърдят, че е жертва на вътрешнопартийни интриги, други – че наистина е дръзнал да престъпи границата на позволеното. Така или иначе, съдът произнася присъда – две години и половина затвор. Янчо Таков попада зад решетките на софийския затвор, където от близкия до властта телевизионер се превръща в обикновен затворник.

За баща му, стария партиен велможа Пеко Таков, това е катастрофа. Малко преди това самият той е отстранен от Политбюро – ударите върху фамилията се стоварват един след друг. Майка му, легендарната Вълка Горанова, преживява позора тежко, но мълчаливо. Властта, която някога ги е издигнала, вече се обръща срещу тях.

Родителите му, макар и сред най-влиятелните хора в страната, не го защитават. Напротив – Пеко Таков и Вълка Горанова се дистанцират. Вълка му отива веднъж на свиждане. Пита го в коя килия е. След като получава отговор, тя му казва само „Това е килията на Методи Шаторов (виден деец на антифашистката съпротива), идвала съм му на свиждане“. Янчо се оказва сам, изкупителна жертва на режим, който не прощава на своите „разглезени наследници“.

След освобождаването му животът му вече никога не е същият. Аферата бележи не само неговата съдба, но и разрушава личния му свят – съпругата му Рая не издържа на общественото унижение и напрежението и скоро след това почива, оставяйки дълбока следа в съзнанието му.

След 10 ноември 1989 г. Янчо Таков наблюдава промените отстрани. Той не се включва активно в политиката, макар да има всички възможности за това. Демокрацията го заварва разочарован и уморен от преживяното.

През 90-те се опитва да започне отначало – с бизнес, със строителни и търговски начинания. Известно време живее в семейната къща в Бояна, на улица „Секвоя“, където някога е кипял животът на червената номенклатура. Оттам наблюдава как светът, който познава, се разпада на парчета. Не се появява по телевизията, не търси слава. За него славата вече има горчив вкус.

Децата му поемат по свой път – един в бизнеса, друг в политиката, далеч от старите схеми, но носещи името, което тежи.

Животът на Янчо Таков е като огледало на едно поколение, което се роди в сянката на величие и завърши в сянката на забрава – но все още носи ореола на легенда, останала от онези години, когато „Всяка неделя“ беше повече от предаване – беше начин на живот.