Живот като на кино

Павел Дойчев е роден през 1946 г. – човек с необикновена биография, която преминава през различни светове и епохи: социалистическа България, киното на 80-те, Лас Вегас, духовните търсения и накрая уединението в българско село. Животът му е низ от резки завои, риск и непримиримост към посредственото, а личността му остава трудно побираема в едно определение.

Още като млад Дойчев се отличава с физическа подготовка и авантюристичен дух. Занимава се активно със спорт – плуване, карате, автомобилни състезания, водолазене – умения, които по-късно определят пътя му към киното. В годините на късния социализъм той е привлечен и като агент на Държавна сигурност – факт, който по-късно сам не отрича, но разглежда като част от времето и обстоятелствата, в които е живял. Паралелно с това започва работа като каскадьор в българското кино и бързо си спечелва име на човек, който не се страхува от риск и изпълнява каскадите си до край.

През 80-те години участва в редица продукции, а една от най-запомнящите се сцени остава във филма „Комбина“. Именно там се запознава с актрисата Ваня Цветкова – среща, която прераства в дълга връзка и брак. Двамата живеят заедно 18 години и имат син, който носи името Павел. Любовта им започва на снимачната площадка и дълго време остава една от най-коментираните връзки в артистичните среди, а самият Дойчев често е описван като харизматичен, силен и крайно независим човек.
След края на брака си и в условията на променяща се България, Павел Дойчев взема решение да напусне страната. Заминава за Съединените щати, първоначално живее в Айдахо, а по-късно се установява в Лас Вегас – място, което напълно отговаря на характера му. Там започва от нулата и постепенно се утвърждава като професионален крупие, а след това и като мениджър в казино индустрията. Работи в среда на висок риск и напрежение, обучава кадри и се сблъсква отблизо с тъмната и бляскава страна на хазарта.
Престоят му в Америка е белязан и от лична трансформация. След тежка катастрофа, която едва не му коства живота, Дойчев започва да се интересува все по-сериозно от духовни и философски теми. Говори за преживявания на границата между живота и смъртта, за промяна в мирогледа си и за отказ от консуматорския модел на живот. Завършва различни курсове по режисура, сценаристика и продуцентство, учи психология и започва да гледа на киното не само като на екшън, а като на средство за смисъл и послание.

В един момент решава да се върне в България. Избира не голям град, а бургаското село Фазаново, където се установява далеч от публичността. Там живее скромно, близо до природата, и посвещава времето си на идеи за културни проекти. Организира фестивал за кино и изкуство, мечтае за независими филми, за плаване около света под български флаг и за възраждане на духовните ценности извън масовата култура, която остро критикува. Не крие неприязънта си към комерсиалното и често нарича съвременното телевизионно съдържание „филмова чалга“.
Павел Дойчев умира на 20 юни 2019 г. Неговата смърт слага край на живот, който трудно може да бъде разказан накратко – живот на човек, минал през системата на Държавна сигурност, киното, американския хазартен свят и доброволното уединение. Той остава в паметта като противоречива, силна и свободолюбива личност, символ на едно поколение, което търси смисъл отвъд рамките на времето си и не се страхува да живее на ръба.