По данни на Международната диабетна федерация 589 милиона възрастни по света живеят със захарен диабет – 1 от всеки 9, или 11.1% от хората.

Около 252 милиона души, почти половината от тях, не знаят, че са с диабет.

Тези данни бяха представени по време на пресконференцията на Българското дружество по ендокринология (БДЕ) по повод Световния ден на диабета – 14 ноември.

Тази година той преминава във фокуса „Захарен диабет на работното място“. Част от темата на Международната диабетна федерация „Качество на живот и благополучие на хората с диабет“.

„За съжаление, дори сега, хората с диабет се боят от стигма и дискриминация и се притесняват да говорят за заболяването си. Това понякога се отразява както на психичното им здраве, така и на възможностите им за кариерно развитие“, подчерта доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология.

„Работната среда трябва да бъде място, където хората с диабет да се чувстват сигурни, оценени и свободни да управляват заболяването си без страх“, подчерта доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология.“, каза още той.

„Глобалната картина показва, че 7 от 10 възрастни с диабет или 412 милиона души са в трудоспособна възраст, като 3 от 4 от тях са изпитвали напрежение, депресия или друго психично състояние, свързано с диабета на работното място. Данните показват още, че 4 от всеки 5 възрастни с диабет са преживявали бърнаут заради ежедневните грижи и контрол на заболяването“, сподели проф. д-р Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология към УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, София.

Проф. Танкова сподели интересни факти за лечението на захарния диабет в България.

„Нашите пациенти имат достъп до най-модерните терапии за захарен диабет тип 1 и тип 2 в света. През последните години в лечението на диабет тип 1 сериозно навлязоха технологиите – инсулинови помпи, сензори, затворени системи. Имаме подкрепата и на институциите по отношение на съвременните терапии“, каза още тя.

Животът с диабет не е просто наблюдение на кръвната захар или инжектиране на инсулин.

Това е ежедневна борба, често невидима, която се отразява сериозно на психичното здраве.

И пациенти, и психолози често споделят че се сблъскват с едно невидимо бреме на болестта.

За мнозина този ежедневен натиск в крайна сметка подкопава психичното им здраве.

Защото, докато физическите усложнения на диабета са добре известни, психологическите му последици остават до голяма степен скрити.

Седрик, на 46 години, знае това твърде добре. Диагностициран с диабет тип 1 преди двадесет години, той описва живот, белязан от медицински прегледи. Но също така от стрес, умора и самота, които болестта може да донесе.

Сара Клеман, психолог, специализирана в подкрепа на хора с диабет, особено деца, тийнейджъри и техните родители, настоява психичното здраве да се вземе предвид при лечението на диабета.

„Стрес, свързан с диабета“, централната тема днес

Диабетният стрес е специфична концепция, която се отнася до негативното емоционално въздействие, свързано с живота с диабет.

То „обхваща чувства като междуличностен стрес, фрустрация, вина и изтощение от постоянните изисквания за самостоятелно справяне с болестта“, подчертават от френската Асоциация по диабет.

Според психолога Сара Клеман обаче, диабетният стрес може да стане проблематичен или да се развие в разстройство (като депресия или тревожност), ако е твърде интензивна.

„Този стрес е често срещан. Животът с диабет, особено когато е диагностициран в ранна възраст, е дълбоко превъзходство.Трябва да се справяте с хронично заболяване, да внимавате с всяка инжекция, диета, кръвна захар, физическа активност и често да го правите сами.“

Какви лостове могат да се използват за облекчаване на психическата тежест върху пациентите с диабет

За Сара Клеман психическото натоварване е „добър термин, който описва необходимостта човек да се справя с болестта през цялото време, сам, всеки ден и да вижда резултати, които не винаги са очакваните .“

По-добрият живот с диабет изисква наистина да се вземе предвид психологическото измерение.

„Диабетът е събитие, което променя живота. Има преди и след.“

Тя определя пет точки за облекчаване на психическото натоварване на пациентите:

• Адаптиране на лечението : „Преминаването от пет инжекции на ден към помпа, която се сменя на всеки три дни, променя живота ви.“
• Да бъдеш подкрепен от момента на поставяне на диагнозата: „Диагнозата диабет е шок. Подкрепата през този период е от съществено значение.“
• Осигурете редовно медицинско и психологическо проследяване. Участие в групи за подкрепа: „Групите за подкрепа са изключително полезни. За мнозина това е първият път, когато срещат хора, които преминават през същото.“
• Използване на партньори-пациенти. Тези пациенти, често живеещи с диабет дълго време, могат да предоставят подкрепа и да служат като модели за подражание на другите, като им помагат да си представят по-добре бъдещето си и да видят, че е възможно да живеят добре с болестта. Тази услуга понякога се предлага от болници или асоциации.
• Индивидуална подкрепа. Тъй като „всеки човек преживява диабета си по свой собствен начин“, личната психологическа подкрепа за определен период от време помага за понасяне на „огромната умствена работа“, изисквана от пациентите с диабет.

Психологът подчертава, че стресът, свързан с диабета, е много често срещан и нормален.

Няма срам в това да поискате помощ и е важно да се отбележи, че този дистрес не е непременно депресия или тревожно разстройство, а нещо специфично за справянето с диабета.

Ако търсите помощ от психолог, е изключително важно да проверите дали той притежава титлата психолог. Тази титла гарантира минимум пет години обучение и е призната от закона, за разлика от някои други титли.

Материалът Живот под стрес: Психичното здраве на пациентите с диабет също е важно е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари