Животът му свърши на 20 години, но името му остана живо и до днес

На 28 август 1943 г. в едно от най-кървавите сражения на партизанския отряд „Георги Бенковски“ в Средна гора загива Ралчо Сапунджиев – Анчо. Той е само на 20 години. Пред него е бил почти целият живот, но вместо семейство, професия и спокойно бъдеще съдбата му отрежда последните часове да преминат сред изстрели, картечен огън и взривове в тесните урви на Конско дере.

Днес името му едва ли е познато на мнозина извън Панагюрище. В града обаче то продължава да съществува по необичаен начин – върху табелата на улица „Ралчо Сапунджиев“, в музейни фондове, в книги и в спомените, съхранени от поколения панагюрци. През 2023 г. дори излиза отделна документална книга за него – „Революционерът безсмъртен навеки“, посветена на Ралчо Добрев Сапунджиев, роден през 1923 г. и загинал през 1943 г.

Ралчо е роден на 20 юли 1923 г. в Панагюрище. За живота му преди нелегалната борба днес не се намират толкова подробности, колкото за последните му дни. Известно е, че младият панагюрец става активист на Работническия младежки съюз и по време на нелегалната си дейност достига до поста секретар на Околийския комитет на РМС в Панагюрище. В партизанския отряд носи псевдонима Анчо.

В семейството му има и друга забележителна съдба. Един от братята му е Богоя Сапунджиев – бъдещ архитект, сценограф и художник-постановчик, който след войната завършва Московския архитектурен институт и работи по над 100 филма в „Бояна“. Самият Богоя по-късно е сред видните представители на българската филмова сценография. В публикация на панагюрския музей за него Ралчо е споменат като негов брат, загинал като млад партизанин.
Но през лятото на 1943 г. тези бъдещи житейски пътища още не съществуват. За Ралчо и останалите млади хора в отряда войната и нелегалната борба вече са ежедневие.

На 28 август полицията и жандармерийски части откриват и обсаждат лагера на отряд „Георги Бенковски“ под връх Голяма Улица в Средна гора. Опитът на партизаните да се изтеглят в северозападна посока се оказва невъзможен – там ги посреща силен огън. Отрядът променя посоката и се спуска към Конско дере, което дотогава не познава.
Там попада в капан.
Тясното дере се превръща в бойно поле. От височините започва картечен огън, хвърлят се бомби, а сред дърветата и скалите отеква стрелба. В описанията на сражението от времето на социализма тази картина е предадена почти като апокалипсис – пушек, прах, падащи клони и камъни, куршуми, които идват от всички страни. Но зад патетичния език на тогавашната историческа литература остава един прост факт: хората в дерето са били поставени пред избор между пробив и смърт.
Командирът Марин Дочев Христов – Дебелян нарежда на отряда да се върне малко назад и да заеме позиции зад паднали дървета и камъни. Започва продължителен бой. Според описанията на сражението от страна на партизаните са убити командирът на преследващата група и жандармерист, което временно принуждава противника да отстъпи. Но обръчът около отряда продължава да се стяга.
В един момент Дочев дава заповед основната част от отряда да се изтегли. Няколко души остават, за да прикриват отстъплението. Сред тях са самият командир, Ралчо Сапунджиев и Никола Керезов – Майстора.
Това е последната страница от живота на 20-годишния Ралчо.

След няколко часа бой основното ядро на отряда успява да се измъкне по посока на Конска поляна и през вековните букови гори на Стоев камък. При вечерната проверка обаче става ясно, че шестима души липсват. Край водите на Конско дере са останали телата на загиналите.
Сред тях е Ралчо Сапунджиев – Анчо.
Заедно с него са убити командирът Марин Дочев, 56-годишният Никола Керезов – Майстора, Синто Арама – Гриша, Ничко Натан – Методи, както и Никола Мусев, който се откъсва от отряда, заловен е и според партизанските хроники след жестоки изтезания е разстрелян. В някои по-късни списъци на загиналите се среща и името на Георги Колпаков – Васко, загинал при разузнаване.
Така един 20-годишен панагюрец, който само две години по-рано е бил момче, превърнало се в политически активен младеж, остава завинаги в историята на родния си край.

След 9 септември 1944 г. Ралчо Сапунджиев е превърнат в един от местните символи на антифашистката съпротива. В Панагюрище името му постепенно става част от официалната памет. Улица е наречена на него, а споменът за загиналия младеж влиза в училищни разкази, възпоменания и местни исторически издания. Дори десетилетия по-късно документи в Историческия музей в Панагюрище пазят следи от тази памет – сред тях е писмо от майка му Ел. Сапунджиева до учениците от училище „Георги Димитров“ от 18 декември 1977 г.
В Конско дере е поставена паметна плоча с имената на загиналите.

В Панагюрските колонии е издигнат паметник с надписа: „Слава вам, бенковци, паднали за свободата!“. Така през десетилетията на социализма историята на Ралчо не е оставена просто като семейна трагедия. Тя е част от официалния разказ за героите на съпротивата.
Но има и друга, по-интересна следа от неговата памет.
Тя остава в самия град.
Улица „Ралчо Сапунджиев“ съществува и днес, а името му не е изчезнало от градската карта.

Още по-показателно е, че днешната памет за него вече не се ограничава само до старите официални чествания. През 2023 г. Юрий Георгиев Сапунджиев издава книгата „Революционерът безсмъртен навеки“, посветена именно на Ралчо Добрев Сапунджиев. Националната библиотека я каталогизира като биография на революционера, роден през 1923 и загинал през 1943 г.
Това е любопитната съдба на историческата памет. Преди 1989 г. Ралчо Сапунджиев е представян като герой от антифашистката борба и името му е част от официалния пантеон на социалистическа България. След промените този език и този начин на възприемане на миналото се променят. Но самият човек не изчезва от историята. За Панагюрище той остава младият Ралчо, загинал в планината, а не просто име от някогашен идеологически разказ.
Може да се спори за политиката на времето, за идеологиите, за това как след 1944 г. е изграждана паметта за партизанското движение и доколко отделни биографии са били превръщани в символи. Но има нещо, което не може да бъде променено от последвалите политически обрати – възрастта му.
Ралчо Сапунджиев е бил само на 20 години.
На тази възраст човек обикновено тепърва започва да разбира какво ще прави с живота си. Ралчо не е получил тази възможност. На 28 август 1943 г. в тясното Конско дере неговият живот приключва, а името му остава да живее в паметта на Панагюрище.
От онзи августовски ден са изминали повече от осем десетилетия. Поколения са се сменили, държавата и политическият строй са се променили, а някогашният официален език за „героите на съпротивата“ е останал в миналото. Но на една панагюрска улица все още стои името на онова 20-годишно момче.