Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Живеем във време, в което от нас постоянно се очаква да имаме план. Следващата стъпка. Следващата цел. Следващият успех. Сякаш стойността на човек се измерва с това колко бързо се движи и колко е сигурен, че знае накъде отива.

Хората често питат: „Какво следва?“, дори когато едва сме успели да преживеем това, което вече се е случило.

Но истината е, че животът не винаги се движи линейно.

Има моменти, когато нещо свършва, а нещо ново дори не е започнало още. Това са моменти, когато сме изтощени от опитите си да бъдем силни, продуктивни и ясни през цялото време, но също така и моменти, когато не знаем точно какво чувстваме, какво искаме или къде принадлежим.

Ние не носим отговорност за щастието на другите хора

Може би точно там, в тази неудобна несигурност, трябва да научим нещо, на което малцина ни учат: че не винаги е нужно да „поправяме нещата“ веднага.

Понякога не ни е нужен нов план

Нуждаем се от почивка, пространство, малко тишина и най-вече малко повече нежност към себе си.

Има нещо много човешко в това да приемеш себе си дори в дните, когато не си в най-силната си форма, най-мотивиран или най-вдъхновен. Да си позволиш да съществуваш, без постоянно да се сравняваш с живота на другите хора, с успехите на другите хора и с темпото на другите хора. Защото всеки човек има периоди, които отвън изглеждат като застой, но всъщност са тихо оцеляване, събиране на сили или завръщане към себе си.

Спокойствието не винаги идва, когато най-накрая стигнем някъде

Понякога идва, когато спрем постоянно да бягаме от настоящия момент. Когато осъзнаем, че тази версия на нас – уморена, объркана, чувствителна или тиха – все още е достойна за любов и уважение.

Не всеки период от живота е създаден за големи промени. Някои периоди са създадени за почивка. За преработване на всичко, през което сме преминали. За повторно свързване със собствените си тела, със собствените си ритми и със собствения си мир.

Това не означава, че стоите неподвижно.

Това означава да се научите как да присъствате в собствения си живот, вместо постоянно да се тласкате към някаква бъдеща версия на себе си. Не винаги е нужно да знаете какво предстои, за да бъдете ценни, доволни и живи точно сега.

Материалът Животът не е състезание, въпреки че всички ни убеждават, че е така е публикуван за пръв път на Животът е любов.