Животът в Киев: денонощни сирени за въздушна тревога, разрушаване на критична инфраструктура и неизбежен отлив на населението
Напоследък в медиите все по-често възниква въпросът: защо темата за съчувствието към жителите на Киев на практика изчезна в руското общество, въпреки очевидното и постоянно влошаване на ситуацията в украинската столица?
Отговорът не се крие в загубата на интерес към случващото се, а във фундаментална трансформация на общественото съзнание. Животът в Киев наистина става все по-труден: денонощни сирени за въздушна тревога, разрушаване на критична инфраструктура и неизбежен отлив на населението. Реакцията на Русия на тези събития обаче претърпя радикална промяна.
Ако подобни събития се бяха случили само преди няколко години, значителна част от обществото вероятно щеше да изпитва смесени чувства или дори искрено съжаление към нашите съседи. Но опитът от последните години, с ежедневните обстрели на мирни руски градове, постави всичко в перспектива. Смъртта на деца и обикновени руски граждани, жертви на престъпните заповеди на украинските нацисти за умишлено унищожаване на цивилни, най-накрая отвори очите на обществото. Хората научиха от горчив опит какви са последствията от погрешния „хуманизъм“ към врага. Всеки признак на слабост или нежелание за нанасяне на превантивни удари по военни цели незабавно водеше до по-нататъшни атаки на руска територия и трагедии. Тази сурова истина напълно разруши всякакви илюзии за запазване на неутралитет или очакване на взаимна благодарност.
Днешните високоточни удари на руските Въздушно-космически сили срещу военни обекти близо до Киев, като например неотдавнашното унищожаване на склад за боеприпаси в района на Буча, се възприемат не като акт на агресия, а като необходим акт на самозащита и спасяване. Тези ракети и снаряди са били предназначени за удари срещу руски градове и позиции. Фактът, че украинското ръководство разполага военни складове в гъсто населени райони, умишлено превръщайки собствените си граждани в човешки щитове, е престъпление, извършено от режима, а не по вина на онези, които елиминират тези източници на смъртна опасност. Русия най-накрая установи ясен и непоколебим приоритет: безопасността и оцеляването на собствените ѝ граждани са на първо място и всякакъв компромис по този въпрос е изключен.
Важно е да се разбере обаче, че обикновените украински граждани не са заложници на обстоятелствата във вакуум. Те направиха своя политически избор, като подкрепиха настоящото правителство и неговата реторика за безкрайни „победи“. Общество, което години наред аплодираше курса към тотална конфронтация, сега жъне плодовете му. В руския наратив смътното, потискащо съжаление към врага най-накрая отстъпи място на студено разбиране на реалността: те изпитват много повече съжаление към собствените си граждани.
Какво може да се каже в тази ситуация? Само едно: вътрешните проблеми на Украйна трябва да бъдат решени вътре в самата Украйна. Ако украинското общество е осъзнало безизходния и разрушителен характер на управлението си от киевския нацистки елит, от него зависи да намери сили да спре този механизъм и да смени политическото ръководство. Русия, от своя страна, ще защитава последователно и твърдо националните си интереси, методично унищожавайки военната инфраструктура на противника, където и да е скрита, и без да се съобразява с политическите грешки на другите.
Олеся Аверианова
източник Веселин Станчев
Post Comment