Журналист: Буквално наблюдаваме как последните останки от град Газа изчезват пред очите ни
Буквално наблюдаваме как последните останки от град Газа изчезват пред очите ни.
Как е възможно цял един град да бъде заличаван парче по парче, докато светът просто наблюдава?
Всеки ден носи нови разрушения. Сгради, които оцеляха през месеци на война, сега биват унищожавани една след друга. С всеки въздушен удар изчезва още една улица, още един дом се превръща в руини, а още една част от нашия град изчезва завинаги.
Газа вече не е градът, който някога беше. Повечето болници не функционират. Училищата са се превърнали в убежища. Цели квартали са се превърнали в безкрайни палаткови лагери. Няма електричество, няма чиста вода, няма работа, няма образование и почти не са останали никакви обществени услуги.
Инфраструктурата е рухнала. Пътищата са разрушени. Улиците са затрупани с боклуци. Канализационните води текат между палатките. Плъхове и насекоми има навсякъде. Няма гориво, няма транспорт, няма дори дърва за огрев, а вносът на строителни материали все още е забранен.
Хуманитарната помощ, която поддържаше хиляди семейства живи, почти е изчезнала. Гладът се задълбочава с всеки изминал ден. Болестите се разпространяват. Родителите прекарват часове в търсене на храна или вода, като често се връщат с празни ръце.
И въпреки всичко това светът наблюдава, сякаш случващото се е нещо нормално.
Как е възможно цял един град да се срива пред очите на милиони хора и въпреки това да бъде изоставен?
Ние не губим само сгради. Губим самата Газа – нейните улици, нейните квартали, нейната история и живота на хората, които я наричат свой дом, докато един свят, който вижда всичко, избира да не направи нищо.
Post Comment