Журналистката Доаа Ал-Сайифи, която загуби трите си деца, долната си челюст и понесе тежки наранявания на ръката: Аз съм гласът, който не може да бъде заглушен, въпреки раните
Журналистката Доаа Ал-Сайифи, която загуби трите си деца, долната си челюст и понесе тежки наранявания на ръката, написа:
„Аз съм гласът, който не може да бъде заглушен, въпреки раните.“
Аз съм палестинка от Газа; свидетел на болката, оцеляла след клане, което отне живота на трите ми деца – Ритал, Нур ал-Хак и Усаме – в един-единствен миг.
Физически съм жива, тялото ми е покрито с рани, но живея всеки момент с разкъсаната душа на майка, която е запечатала имената на децата си в сърцето и паметта си.
С всяка дума, която произнасям,
с всяко писмо, което пиша,
нося болката на своята родина
и гласа на народа си.
Днес вече не съм просто журналист.
Аз съм майка, съсипана от войната. Човек, носещ кауза.
Глас, който се опитва да поддържа жив спомена за страданието на палестинците в съвестта на света.
Моето послание не е само в памет на загубата.
То е зов към човешката съвест: Ние не сме просто бомбардирани цифри; ние сме имена, лица и мечти, откраднати от един модерен геноцид.
Аз съм майката на мъчениците:
Ритал, Усаме и Нур ал-Хак.
Аз съм ранена.
Аз съм съвестта, останала жива, когато другите загинаха.
Не ми искай търпение – аз съм приела Божията воля.
Но аз пиша, говоря и документирам – не защото съм продължила напред,
а защото отказвам имената на децата ми да бъдат погълнати от хаоса на кланетата.
Вярвам, че нашите любими хора никога не умират наистина… ако гласовете им продължат да живеят сред нас.
Болката от загубата…
Не се изговаря.
Тя е вписана в душата. Завинаги.
Post Comment