Знаете ли, че по времето на соца най-добрата дискотека в Европа е била в България и от целия свят идваха в нея
Често чуваме днес, че по времето на социализма в България хората били гладни, бедни и потискани. Ала ако се върнем назад – не с лозунги, а с памет – ще си спомним една съвсем различна картина. Не идеализирана, не безгрешна, но човешка, подредена, сигурна.
Какво гладуване, когато дори БДЖ имаше ресторант, където можеше не просто да хапнеш, а да се насладиш на вкусна храна в движение? Влакът не беше просто транспорт – беше преживяване. Имаше сервитьори, меню, топла супа и аромат на българско кафе, който се носеше от вагон-ресторанта.
А най-добрата дискотека в Европа? Не в Париж, не в Берлин, а в “Астория” на Златни пясъци. Там, където чужденците идваха с респект, а ние – с гордост. Там музиката беше модерна, а усещането – като от друг свят.
И във всяко село – не град, село – имаше фелдшер, медицинска сестра, читалище, детска градина, училище, библиотека. Имаше и панаир, и сбор, и хора. ТКЗС-то не беше просто кооператив – то бе общност. Имаше работа, имаше ред, имаше смисъл.
А как да забравим черешите по пътя за Могила? Едри, сладки, изкушение за всяко дете. И оня пъдар, който никога не викаше, когато спирахме да си наберем. Пазеше, но с човещина. Тишината му казваше повече от думи.
А после – в училище, събирахме пари всеки месец. За храна за бедните дечица в Африка. Уж далечни, но ги чувствахме близо. Училището ни учеше не само на граматика, а на състрадание. Ние, “бедните” българи, помагахме на още по-бедни. Днес? Егоизмът е мярка за успех.
И да – социалистическа България даде заеми на други държави, с идеята за солидарност между народите. Но какво направиха след 1989-та? Опростиха ги, без дори да попитат народа. Подариха на чужди държави това, което бе построено с наш труд, с нашите данъци. Без отчет. Без свян.
Социализмът не бе рай. Имаше недъзи, бюрокрация, липса на свобода на словото, сивота понякога. Но имаше ред, имаше сигурност, имаше общност. А това не се купува.
Post Comment