Знаете ли, има една част от България, която никога не е падала под турско робство. Това е шопският край. София и околностите. Градът е превзет от ислямизирания грък Лала Шахин. Но никога не става истински турски. При шопите турчин не е смеел да помръкне. През комунизма в шопския край има рекорден брой убити председатели на ТКЗС-та. А падането под византийска власт идва не с убийството на Иван Владислав (последния цар), а с решението на шопския воевода Кракра Пернишки да сложи край на съпротивата. Едва след като той решава, че 50 години война са достатъчни и праща писмо на императора, онзи реве като дете от радост и разбира, че е победил. В замяна шопът Кракра става виден патриций на Източната Римска империя…

Защо всичко това е така?

С 2 думи шопът отговаря: „Я моем да копам, ама моем и да не копам“…

Е, това второто е по-силно от всеки завоевател и империя…

 

Шопите са българи, както всички останали, но по произход са печенеги. Българската нация е мултикултурна – поглъща, асимилира и произвежда пак българи. Затова имаме руси, черни, синеоки, високи, ниски, всякакви…

А печенегите са най-големите инати, с което надделяват над всички останали. Затова и столицата е в София…

Бедата е, че печенегите вече сме малцинство тук… По турско време си бяхме мнозинство…

Добри Божилов