1,267 млн. лева за наем в БНР: къде отиват парите и защо няма подробна разбивка?
В средата на лятото на 2026 година общественото внимание в сектора на медиите и разходването на европейски и публични средства отново се насочи към процедурите в Българското национално радио, след като стана известен отговорът на ръководството на медията по заявление за достъп до обществена информация, подадено от журналиста Веселин Стаменов. Казусът засяга обществена поръчка и договор на стойност 1 267 200 лева с ДДС, посветени на наемането и оборудването, свързано с процеса по дигитализация на архивните фондове, музеи и библиотеки в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост.
Официалното решение на радиото предоставя частичен достъп до исканата информация, но остава белязано от редица общи формулировки и липса на конкретни финансови измерения, като например липсата на ясна ценова разбивка за отделните елементи на наема, монтажа и демонтажа, липсата на публичен икономически анализ, който да сравнява покупката на техниката с нейния наем, както и съществени въпроси около предвиденото авансово плащане в размер на над 630 000 лева.
За да подложи тези отговори на експертен и безкомпромисен анализ, „Свободният информационен канал“ изпрати въпроси до институцията и получи отговори от Анна Хаджиева – член на управителния съмет на БНТ утвърден експерт с дългогодишен опит в медийното пространство, чийто професионален път е трайно свързан със създаването и регулирането на медийно съдържание, започвайки като журналист в Българското национално радио, преминавайки през Българската национална телевизия, преподавателската дейност в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специализациите в Би Би Си и в Университета в Делауер, както и дългогодишната дейност като член на Съвета за електронни медии и участник в европейските регулаторни платформи.
Нейният поглед съчетава журналистическа прецизност, институционален опит и познаване на стандартите за прозрачност при управлението на обществения ресурс, което прави комента̀ра ѝ изключително важен за разбирането на това доколко обществените медии отговарят на високите изисквания за отчетност пред данъкоплатците. Разговорът започва с фундаменталния въпрос за управленското решение защо БНР е избрало наемане, а не закупуване на скъпото оборудване, при положение че стойността на договора надхвърля милион и половина лева с ДДС.
В официалния си отговор по Закона за достъп до обществена информация администрацията на радиото посочва, че техниката е била необходима за тригодишен период за изпълнение на проекта и след приключването му няма да бъде нужна за оперативните дейности. Това повдига незабавно следващия логичен въпрос към експерта, а именно дали съществува писмен икономически анализ, който черно на бяло сравнява вариантите наем и покупка преди стартирането на процедурата, кой го е изготвил, кога и какви са основните числа в него, както и защо такъв анализ липсва в официалните отговори. Ако такъв документ не е бил представен или изобщо не съществува в детайлен вид, възниква основателното съмнение как е защитен финансовият интерес на институцията, тъй като закупуването на собствено оборудване за такъв дълъг период често се оказва по-рентабилно от наема, особено когато се изчислява остатъчната стойност на техниката след три години. Във фокуса на разследващия поглед попада и вторият изключително чувствителен въпрос, свързан с авансовото плащане, заложено в договора. Документацията предвижда аванс в размер на 50 процента от общата стойност, което се равнява на сума от над 630 000 лева, изплатени предварително на изпълнителя. БНР аргументира този висок процент с необходимостта фирмата да разполага с финансов ресурс за осигуряване на оборудването и с цел да се разшири кръгът на потенциалните участници, като същевременно се позовава на предоставена банкова гаранция за пълния размер. Тук обаче професионалният въпрос към Анна Хаджиева е насочен към това кой реално е предложил авансът да бъде точно половината от стойността на договора, има ли финансова обосновка защо прагът е сложен именно там, а не на по-консервативните и стандартни за много други обществени поръчки нива от 20 или 30 процента, както и кога точно е извършено това плащане и какви строги условия е трябвало да изпълни фирмата, преди тези над 630 000 лева публични средства да напуснат сметките на обществената медия. Журналистическият прочит изисква да се разгледа и въпросът дали съществуват сценарии, при които независимо от банковата гаранция, радиото би могло да се окаже в рискова или уязвима ситуация. Централната тема на целия разговор обаче остава цената от 1 267 200 лева и пълната липса на детайлна разбивка в отговорите по закона. В заявлението си журналистът е поискал да научи прецизно каква част от тази внушителна сума представлява чистият наем на оборудването, каква част отива за монтаж, демонтаж и софтуерни или други сочети услуги, както и какви са единичните цени на отделните видове техника. Отговорът на БНР гласи, че цените включват всички разходи по изпълнението и че цената е формирана в цялост, без да бъдат посочвани стойности за отделните дейности. Този отговор предизвиква остър професионален коментар относно това допустимо ли е обществена поръчка за над милион и двеста хиляди лева да се движи без единични цени и как институцията е проверила пазарната обоснованост на крайната оферта, ако не разполага с разбивка на разходите. Ако БНР на практика заявява, че няма отделна цена за наема на техниката, възниква въпросът как е определена прогнозната стойност в самото начало, правено ли е реално и задълбочено пазарно проучване и кои компании или пазарни предложения са били използвани за сравнение от комисията.
В допълнение към финансовите въпроси, в заявлението е била посочена и конкретна вътрешна преписка с номер от юни 2026 година, но администрацията на радиото отговаря, че такава преписка с този номер липсва в деловодната система, приканвайки заявителя да уточнява детайлите. Това разминаване води до необходимостта да се провери дали е правена проверка само по формален входящ номер, или е търсено по предмет, дата, автор и съдържание, тъй като в една държавна институция документите не се изпаряват, а зад всяко решение стои конкретна докладна записка, предложение за процедура, одобрено техническо задание и вътрешни становища, обсъждащи финансовата целесъобразност. По отношение на комисията за избор на изпълнител и евентуалния конфликт на интереси, от БНР посочват, че членовете са подписали задължителните декларации по Закона за обществените поръчки, а документацията е преминали предварителен контрол от дирекция Национален фонд на Министерството на финансите. Тук анализаторът с опит в регулаторните органи поставя въпроса дали формалната декларация и еднократното минаване през държавните фондове са достатъчни, за да се гарантира липсата на каквито и да било зависимости, какви конкретни препоръки е направило министерството, имало ли е забележки към прогнозната стойност, към високия аванс или към техническите спецификации и променена ли е документацията след тези забележки. За финал, погледът се насочва към същината на самия проект, който приключва с качване на дигитализираните файлове в държавния хибриден облак на Министерството на електронното управление, оставяйки обществото с дигитален архив на националното радио. В този контекст се поставя широкият въпрос към Анна Хаджиева как човек с нейния богат опит оценява задължението на една обществена медия да бъде напълно прозрачна при харченето на публични и европейски средства, кои документи би изискал един истински разследващ журналист по съдебен ред през Административния съд и може ли да се гарантира пред зрителите и слушателите, че всеки лев от тези над 1,2 милиона лева е защитен, документално обоснован и отразява реалната пазарна стойност без никакви компромиси с обществения интерес.
Post Comment