Защо мразят Путин? Той изгони Сорос от Русия. Забрани генетично модифицирани растения и животни и изключи ЛГБТК идеологията от училищата

За едни Владимир Путин е символ на авторитарна власт и системно ограничаване на гражданските свободи. За други той е политикът, който отказа Русия да следва безусловно обществения и политически модел на Запада. Именно в тази втора гледна точка се вписват няколко решения на Москва от последното десетилетие, които и до днес предизвикват ожесточени спорове.

Един от най-шумните сблъсъци беше с организациите, свързани с Джордж Сорос.

През май 2015 г. в Русия беше приет законът за т.нар. „нежелателни организации“, позволяващ дейността на чуждестранни и международни организации да бъде ограничавана, когато руските власти преценят, че представляват заплаха за конституционния ред, отбраната или сигурността на страната. През ноември същата година Open Society Foundations и Open Society Institute Assistance Foundation бяха обявени за „нежелателни“. Руската прокуратура мотивира решението с твърдение за заплаха за конституционния ред и националната сигурност. Самите фондации отхвърлиха обвиненията и заявиха, че дейността им е била насочена към гражданското общество, образование, наука и обществено здраве.

Това беше много повече от административен спор. Поддръжниците на Кремъл го представиха като отрязване на външното политическо влияние. Критиците видяха точно обратното: част от по-широкото ограничаване на независими неправителствени организации и гражданското общество в Русия.

Последва и друга стъпка, която привлече международно внимание.

На 3 юли 2016 г. Путин подписа Федерален закон №358-ФЗ. Той забрани отглеждането на генетично модифицирани растения и развъждането на генетично модифицирани животни на територията на Русия, с изключение на дейности за експертизи и научни изследвания. Законът обаче не означава абсолютна забрана на всички храни или продукти, съдържащи ГМО. За вноса и използването на такива продукти съществуват отделни регистрационни и контролни режими.

Още по-голям международен спор предизвика политиката на Москва по отношение на ЛГБТ съдържанието.

През юни 2013 г. Путин подписа Федерален закон №135-ФЗ, който въведе санкции за разпространяването сред непълнолетни на информация, определяна в руския закон като „пропаганда на нетрадиционни сексуални отношения“. На практика ограниченията обхванаха и средата, в която се обучават деца.

През декември 2022 г. ограниченията бяха значително разширени и вече не се отнасяха само до непълнолетните. Законодателството обхвана публичното пространство, интернет, киното, книгите и рекламата. Руските власти представят тази политика като защита на „традиционните ценности“, докато правозащитни организации и западни правителства я определят като ограничаване на свободата на изразяване и правата на ЛГБТ хората.

Точно тук се намира и по-големият политически сблъсък.

Въпросът не е просто дали някой харесва или не харесва Путин. Русия под неговото управление съзнателно започна да противопоставя собствен модел на част от либералните обществени норми, утвърдили се в Западна Европа и Северна Америка. Москва го представя като защита на суверенитета, традиционното семейство и националната култура. Противниците на Кремъл го разглеждат като идеологическо оправдание за ограничения върху граждански организации, малцинства и свободата на словото.

Затова твърдението, че Путин е „мразен“ единствено заради Сорос, ГМО или политиката спрямо ЛГБТ хората, би било прекалено опростяване. Международното отношение към него е свързано и с руската външна политика, войната срещу Украйна, вътрешнополитическите репресии, отношенията с НАТО и ЕС и много други фактори.

Но едно трудно може да бъде оспорено: по тези обществени въпроси Русия избра съществено различен курс от голяма част от Западна Европа.

Дали този курс ще се окаже историческа прозорливост или задънена улица, не може да бъде установено от законите от 2013, 2015 и 2016 г. Това вече е политическа оценка. Също така твърдението, че Западна Европа неизбежно ще „потъне в етническо разделение“ и че „цивилизацията ще се премести на изток“, е прогноза, а не установен факт.

Фактът е друг: Русия на Путин направи ясен избор по тези въпроси и прие закони, които рязко я разграничиха от преобладаващата политика в много западни държави. Именно около последиците от този избор продължава един от големите идеологически спорове на нашето време.

Коментари

коментари