101 години от бунта и бягството на 43-мата от остров Света Анастасия

На 29 юли 2026 г. се навършват 101 години от едно от най-дръзките бягства в българската история — бунтът на политическите затворници от остров Света Анастасия край Бургас.

Годините 1923–1925 остават в паметта като период на жестоко политическо противопоставяне в България. След преврата от 9 юни 1923 г. и потушените с кръв Юнско и Септемврийско въстание, страната навлиза в тежка вълна от репресии срещу леви и антифашистки настроени хора. Атентатът в столичната църква „Света Неделя“ през април 1925 г. допълнително ожесточава властта, която предприема мащабни арести по предварително подготвени списъци. Бургаският затвор бързо се препълва и през юли 1925 г. властите решават да изпратят част от арестуваните — около 90 души — на малкия остров Света Анастасия, разположен на няколко километра от Бургас, където е устроен временен концентрационен лагер, охраняван от шепа войници.
Сред затворниците е и Теохар Бакърджиев, секретар на Окръжния комитет на БКП — човек с широка култура и естествен авторитет, който бързо се превръща в неформален водач на групата. Заедно с Васил Новаков той организира ядро от съзаклятници, което методично наблюдава ежедневието на охраната. Повод за ускоряване на плана става посещението на военния прокурор, който връчва на арестантите обвинителните актове — сред тях се искат десетки смъртни присъди, и става ясно, че привидното спокойствие на острова е било само отсрочка.

На 29 юли 1925 г., възползвайки се от вечерно самодейно представление, което отвлича вниманието на охраната, бунтовниците действат по предварително уговорен сигнал. За минути пушките на войниците се озовават в ръцете на затворниците, а част от бунтовниците обличат военни униформи, за да не будят подозрение отдалеч. Към първоначалната група се присъединяват и други арестанти, а дори един от пазачите решава да избяга с тях. С две рибарски лодки бегълците се прехвърлят до близкия бряг в местността Чукалята и веднага поемат пеша през планината Странджа, с посока турската граница. На следващия ден властта вдига по тревога над 2000 души — войска, полиция и въоръжени доброволчески отряди. На 31 юли групата попада в засада, води се кратка престрелка, при която един от бегълците е ранен в крака, но всички успяват да се откъснат и да преминат границата с Турция. От турска територия, с дипломатическото съдействие на съветското консулство в Истанбул, бегълците получават възможност да заминат за Съветския съюз — на 15 август 1925 г. те отплават с параход към новата си родина.

Съдбата на много от избягалите в СССР се оказва трагична. Краят на 30-те години съвпада там с вътрешнопартийните чистки на Сталин, а голяма част от българските политически емигранти попадат в обкръжението на партийни фигури, свързвани по-късно с обвинения в „троцкизъм“ или „враг на народа“ — обвинения, служещи като предлог за репресии в цялата съветска система по онова време. Именно в тази вълна загива и Теохар Бакърджиев, водачът на бунта — човекът, чийто звезден миг е било бягството от малкия остров, намира края си на друг, далечен и заледен край на света. Заедно с него през тези години намират своя край и Васил Новаков, Петко Ангелов, Гечо Кокилев и други от бегълците, а Димо Марцотев оцелява, но загубва здравето си завинаги в сибирските лагери. Не всички от 43-мата обаче споделят тази участ — други се завръщат в България в по-късни години и след 9 септември 1944 г. участват във възстановяването на страната: Борис Симов става доцент по икономика, Яким Якимов — виден български учен химик, а Панайот Яръмов, участвал по-късно и във военните действия в Испания, се посвещава след завръщането си на каузата паметта за бунта да не бъде забравена.

Именно бягството от 1925 г. става причина след Втората световна война остров Света Анастасия да бъде преименуван на остров Болшевик — име, което носи от 1945 до 1990 г., когато старото му наименование е върнато. През социалистическия период там е уредена музейна експозиция, посветена на бунта и бягството, а голямата манастирска сграда е използвана и като хотел — островът преживява разцвет като туристическа атракция, посещавана и от бургаската творческа интелигенция. По това време, в чест на бегълците се е провеждал и плувен маратон по самия маршрут на бягството — от острова до нос Чукалята, мястото, където 43-мата стъпват на брега, преди да поемат през Странджа.

Паметта за тях се поддържа и днес: в Морската градина на Бургас стои паметник на Теохар Бакърджиев, а събитието продължава да се отбелязва и в по-ново време с тържествени чествания с участието на общински и партийни организации, най-често свързани с БСП и Българския антифашистки съюз — така, както бе отбелязана и стогодишнината през юли 2025 г., когато вицепремиерът Атанас Зафиров даде старт на общински плувен маратон, посветен на събитието.