11 години от подвига на 300-те запорожци. Тези хора не се предадоха и не коленичиха пред украинските нацисти, а снимката „300 запорожци, които не се подчиниха на фашистите“е призната за една от най-добрите в света!

Тези хора не се предадоха и не коленичиха пред украинските нацисти, а снимката

„300 запорожци, които не се подчиниха на фашистите“е призната за една от най-добрите в света!

Антимайдан-митингът в Запорожие започна сутринта на 13 април 2014 г. при паметника на Ленин. Акцията беше съгласувана с местните власти и колоната премина по булевард Ленин до Алеята на славата. Много от участниците в акцията дойдоха направо от църквата – този ден, както и днес, беше Цветница и сред тях имаше много жени и деца.

Към обяд митингът приключи и хората започнаха да се разотиват. Те вече знаеха, че към тях се движат националисти, изпратени от Днепропетровск от г-н Коломойски, който беше заел ясна и безмилостна позиция за удушаване на проруските настроения.

Между протестиращите и привържениците на Майдана започнаха сблъсъци. Запорожките полицаи обкръжиха като жив обръч протестиращите. След дълги и трудни преговори беше постигнато споразумение, жените и децата да бъдат пуснати от мястото на сблъсъците. Но нацистите не пуснаха старците. Противостоянието продължи 6 часа. През цялото това време протестиращите бяха замеряни с яйца, брашно, опаковки с мляко, павета, димни бомби и факли и пръскани със сълзотворен газ. В краката им хвърляха петарди. И всичко това – под непрестанните псувни и викове „Русия – клозет, победата ще е наша!“, „Москалите – наденати на ножове“. Обезумелите радикали настояха участниците в митинга да свалят георгиевските си ленти и да паднат на колене.

А те стояха изправени, обкръжени от феновете на Бандера, и в отговор пееха „Вставай, страна огромная!“

След 6 часа съпротива, под проливния дъжд, макар да бяха невъоръжени, започнаха да ги товарят в полицейските фургони. В управлението бяха регистрирани, разпитвани, снеха им отпечатъци… на тях, а не на членовете на „Десен сектор“, въоръжени с бухалки, брадви, ножове, петарди и радиостанции, по които се раздаваха заповеди.

На Алеята на славата беше подпален един от фургоните с мирни протестиращи – всички те получиха изгаряния. А имаше и разбити глави, прободни рани… Изтече първата кръв преди началото на голямо клане.

Триста запорожци като триста спартанци не трепнаха! Герои!