118 години независима България: Денят, в който страната ни сама заяви мястото си в Европа
На 22 септември 1908 г. Фердинанд прочита историческия манифест във Велико Търново, а зад решението стоят години дипломатическа подготовка и точно уловен международен момент
България отбелязва днес 118 години от един от най-силните държавнически актове в новата си история – провъзгласяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. във Велико Търново. С историческия манифест страната прекратява формалната си васална зависимост от Османската империя и се провъзгласява за независимо Българско царство. Княз Фердинанд приема титлата цар на българите, а държавата окончателно заявява претенцията си да бъде равноправен субект в международните отношения. Актът не е импулсивно решение, а резултат от години дипломатическа подготовка, икономическо развитие и внимателно използвана европейска политическа ситуация.
Пътят към 22 септември започва още с решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. След Санстефанския договор новата политическа карта е променена, а Княжество България остава формално васално на султана. Източна Румелия получава автономен статут, докато други населени с българи територии остават извън княжеството. Съединението от 6 септември 1885 г. премахва една от най-тежките последици от това разделение, но международноправният статут на страната продължава да не отговаря на реалната ѝ самостоятелност.
След Съединението България укрепва институциите, армията, икономиката и международните си позиции. Именно контрастът между фактическото поведение на самостоятелна държава и формалния статут на зависимо княжество превръща Независимостта в една от големите цели на българската политика. Националният военноисторически музей посочва, че повече от десетилетие различни български правителства разглеждат въпроса като държавен приоритет. Различията са най-вече в избора на точния момент и начина, по който решението да бъде реализирано.
Такъв момент настъпва през бурната 1908 г. Младотурската революция разклаща политическата система в Османската империя, Австро-Унгария подготвя анексията на Босна и Херцеговина, а Великите сили са ангажирани с други международни спорове. Допълнително напрежение създава т.нар. инцидент Гешов, след като българският дипломатически представител Иван Ст. Гешов не е поканен на официален прием в Цариград. Правителството на Александър Малинов вижда в поредицата от събития възможност въпросът за Независимостта да бъде поставен окончателно.
Към политическата криза се прибавя и стачката в Източните железници, преминаващи през българска територия, но свързани с Османската империя. Българското правителство поема управлението им и така към спора за държавния статут се добавя още един въпрос с международно измерение. На 16 септември Министерският съвет взема решение Независимостта да бъде провъзгласена, а Фердинанд е повикан да се върне в страната. На 21 септември той пристига в Русе, където го очаква правителството, а на следващия ден държавният влак поема към старопрестолния Търновград.
На 22 септември 1908 г. в историческата църква „Св. Четиридесет мъченици“ Фердинанд прочита Манифеста за провъзгласяване на Независимостта. Изборът на Велико Търново и на храма не е случаен – актът търси пряка връзка със средновековната българска държавност и с традицията на старите български царе. В присъствието на министрите от кабинета на Александър Малинов България е провъзгласена за независимо царство. Националният военноисторически музей определя събитието като успешен държавнически и дипломатически акт, който премахва последните формални васални отношения с Османската империя.
Манифестът носи едновременно политическо послание и категорична заявка за мястото на България сред европейските държави. В него Фердинанд заявява: „Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска. Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят. Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция. Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие. Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“.
Вестта бързо достига останалите части на страната, където започват тържества и шествия. След службата във „Св. Четиридесет мъченици“ държавният глава, министрите и местната власт се отправят към Царевец, където Александър Малинов прочита отново манифеста пред събралото се множество. Още същия ден са направени машинописни копия, а текстът е отпечатан и разпространен в страната. По-късно художникът Харалампи Тачев създава художествения пергаментов вариант, украсен с орнаменти, корона, държавен герб и печатите на осемте министерства.
Провъзгласяването във Велико Търново не приключва дипломатическата битка. Османската империя първоначално отказва да признае новия статут и поставя финансови претенции, а Великите сили също не дават незабавно официалното си одобрение. Следват месеци на активни преговори, в които решаващо значение има руското посредничество при уреждането на финансовите отношения между София и Високата порта. През пролетта на 1909 г. Османската империя признава българската Независимост, а след нея това правят и Великите сили.
С международното признание отпадат ограниченията, произтичащи от васалния статут по Берлинския договор. България вече самостоятелно определя външнополитическото си поведение и участва в международните отношения като суверенна държава. Националният военноисторически музей определя Независимостта като завършек на процес, преминал през Освобождението, Съединението и защитата на Съединението през 1885 г. Именно затова 22 септември остава сред датите, в които българската дипломация и държавническо действие постигат резултат без война.
Днес, 118 години по-късно, Велико Търново отново остава символният център на националното честване, а празнични церемонии се провеждат в цялата страна. В Бургас програмата включва издигане на националния трибагреник, молебен, отдаване на почит пред Паметника на 24-ти Черноморски пехотен полк и фолклорен концерт. Празничната програма ще започне в 10:30 часа на площад „Атанас Сиреков“ и ще продължи в 11:00 часа пред Военен клуб – Бургас.
Post Comment