В Москва издигнаха паметник на куриерите, които спасиха хората по време на пандемията

В Москва беше издигнат необичаен паметник в чест на куриерите, които продължиха да работят по време на ограниченията, наложени заради пандемията от коронавирус.

Идеята за монумента идва от представители на руския сектор за онлайн търговия, които решили по този начин да подчертаят ролята на хората, доставяли ежедневно храна, лекарства и други необходими стоки до домовете на гражданите.

Паметникът е изработен от бетон и метал и е поставен на територията на „Рябовска мануфактура“ в Москва.

Върху него е поставен надписът:

„На тези, които направиха самоизолацията възможна.“

Посланието е кратко, но припомня времето, когато милиони хора практически не напускаха домовете си, а куриерите се превърнаха в основната връзка между тях и външния свят.

Авторът на паметника Алексей Гарикович обяснява, че именно куриерите са продължавали да излизат на работа всеки ден в един от най-необичайните периоди в съвременната история.

Докато огромна част от населението оставаше у дома, те преминаваха през празните улици на Москва, за да доставят поръчки до врата.

По време на ограниченията само в руската столица са работили около 60 000 куриери.

Търсенето на доставки в Русия се увеличава многократно, тъй като онлайн поръчките се превръщат от удобство в необходимост за огромен брой хора.

Куриерите започват да доставят не само готова храна, но и продукти от магазините, лекарства, домакински стоки и практически всичко необходимо за ежедневието.

Така професия, която дотогава често остава незабелязана, внезапно се оказва сред най-важните за нормалното функциониране на големия град.

Именно на тези хора е посветен и московският паметник.

Той не е монумент на военачалник, политик или историческа личност, а на обикновения човек с чанта за доставки, който продължава да върши работата си, когато градът почти е спрял.

Паметникът остава като своеобразен спомен за един странен период, когато празните улици се превърнаха в част от ежедневието, а човекът, който звънеше на вратата с торба храна в ръце, често беше единствената връзка с външния свят.