€15 млн. на тъмно! Божидар Божанов и Валери Борисов засекретили поръчка, лапна я ИТ олигархът Любомир Минчев от „Телелинк“

Поредната нагла схема за десетки милиони евро лъсна от Регистъра на обществените поръчки и осветли за пореде път взаимовръзките между подсъдимия бивш министър на електронното управление и настоящ съпредседател на „Да, България“ Божидар Божанов, тогавашния зам.-шеф на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ Валери Борисов и ИТ олигарха от „яхтата с мутрите“ Любимир Минчев.

Именно неговата фирма „Телелинк Бизнес Сървисис“ прилапа стотици милиони държавни пари през последните години, за което Narod.bg писа неколкократно.

За няколко милиона повече

Става дума за обществена поръчка https://app.eop.bg/today/299771 с прогнозна стойност 20 191 768,54 евро за разширена извънгаранционна сервизна поддръжка на Държавен хибриден частен облак (ДХЧО). По добре познатата схема, измислена от подсъдимия за обществени поръчки и натиск Божидар Божанов, зам.-шефът на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ Валери Борисов, заедно с отговорните фактори в агенцията, назначени от бившия министър, засекретяват обществената поръчка и документацията по нея отива в секретната регистратура на агенцията.

Така техническите спецификации, критериите и дори фактурите са с гриф „Секретно“ по Закона за защита на класифицираната информация и до тях няма достъп никой. И вместо широк конкурентен процес за дейности, свързана с критична държавна ИТ инфраструктура, обществената поръчка е изведена от публична конкурентна среда и се възлага по неясни критерии на любимата фирма на жълтопаветните политици „Телелинк Бизнес Сървисис“, която за пореден път прибра десетки държавни милиони евро, без да е ясно за какво.

По една от обособените позиции фирмата на Любомир Минчев прибира близо 15 млн. евро от общия бюджет на поръчката.

Ограничаване на конкурентната среда

Най-интересната част от поръчката е следната:

1. „ПРИЛОЖЕНИЕ № 1.1.1 – Хардуер, софтуер и услуги, включени в обособена позиция 1 (Класифицирана информация – Регистратура за класифицирана информация)“

Хем има поръчка, хем не се знае за какво е. Или по-точно казано – знае само този, който трябва да знае. Тук възникват няколко съществени въпроси, които трябва да зададе прокуратурата, а  Валери Борисов и другите отговорни фактори в агенцията, трябва да дадат отговори.

Как е определена цената, след като е секретно дори какъв хардуер, софтуер и услуги са включени? 

Защо за поръчка за десетки милиони евро е избран подход, който ограничава конкурентната среда?

Защо е въведено допълнително ограничение на възможността за избор на друг изпълнител чрез въвеждане на изискване всички предложени експерти на изпълнителя да имат издадено разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Секретно“, а не с по-ниското, но напълно достатъчно ниво „Поверително“?

Какви са механизмите за контрол върху изпълнението?

Как е защитен общественият интерес при договор за десетки милиони евро?

Заради засекретяването на поръчката обществото никога няма да разбере за какво са дадени платените десетки милиони евро.

Дали изобщо е правена поддръжка?

Какви услуги са предоставяни реално, ако изобщо са предоставяни?

Заменяно ли е дефектирало оборудване, ако е заменяно, дали е използвано за целите на държавния облак?

Работено ли е изобщо по договора, или само са платени парите? И още стотици въпроси. Обществото има право да знае кой получава парите, защо ги получава и какво получава държавата срещу тях.

Кой пълни джоба на ИГ олигархията

А връзките на Валери Борисов със ИТ олигарха Любомир Минчев прозират от всяко едно решение на тогавашния ръководен фактор на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“.  Докато той е в управлението на агенцията, „Телелинк“ печелят лъвския пай от бюджета за обществени поръчки, по-точно половината от тях. Половината.

Така фирмата цели прибира 53 млн. евро, а поръчките са секретна сред секретна, следвана от секретна, при които на практика няма никаква конкуренция.

Кой се грижи за мрежовата и информационна сигурност

Създадената по идея на Божидар Божанов Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“, за да насочи финансирането към известната частна фирма, показва пълната немощ, липса на капацитет и е еталон за провала на управленските решения на подсъдимия съпредседател на „Да, България“.

Цялото ръководство на агенцията са предани нему и на фирмата хора, разбира се, назначени от самия него като министър. В годишния доклад на агенцията за 2023 г. се посочва , че дейността по оперативно наблюдение на киберсигурността, опазването на мрежова и информационна сигурност към агенцията се изпълнява от един служител. Не е шега. Само един служител отговаря за мрежовата и информационна сигурност на агенцията, която е отговорна за сигурността на държавата и електронното управление на България.

Срещу него стои инфраструктура, която обслужва всички държавни структури и има пряко отношение към националната сигурност на страната.  А с цялата си наглост последните месеци Божидар Божанов влиза в ролята на морален съдник, прави се на защитник на конкуренцията в ИТ сектора, „громи“ монопола и говори за прозрачност. Двуличност и лицемерие от висока класа.

Опасност от пробив

Именно Божанов, заедно със съветника на Румяна Бъчварова и кандидат за депутат от ПП-ДБ Васил Величков, са архитектите на Държавния хибриден частен облак, който отговаря софтуерното обслужване на стотици държавни структури.

В изграждането на подобна структура двамата виждат огромен потенциал за прилепване на държавен ресурс и прехвърляне на значителни суми към „Телелинк“ и други близки фирми.

Винаги, когато парите не стигат за всичко, любимата фирма получава своето. Както например при самото създаване на облака – тогава, за да получат „своето“, отпада не друго, а киберсигурността на облака. Защото нали всичко е секретно, та и местни и чуждестранни хакер няма да знаят какво, къде и как.

Възниква резонният въпрос кой тогава е отговорен за мащабния пробив в държавните институции, който беше обявен наскоро?

Засекретената поръчка на държавния облак показва нещо по-голямо от една процедура. Показва как зад грифове „Секретно“, сигурност и защита на чувствителна информация държавата може да остави огромен финансов ресурс извън реалния обществен контрол и конкуренцията. А държавния облак не е частна собственост и парите не са лични, а са обществени. А при всички поръчки, в които пряко или косвено участие имат Божидар Божанов и Валери Борисов, тези пари отиват в конкретен джоб на конкретен ИТ олигарх. Къде е прокуратурата?