35 000 евро за външен адвокат и още 40 000 евро разноски: кой плаща сметката във Варна, дебил Коцев?

Нови въпроси около разходването на публични средства в Община Варна предизвикаха спор за използването на външни адвокати при наличието на собствен юридически екип в местната администрация.

В центъра на случая е съдебен спор, свързан с бившия главен архитект на Варна Виктор Бузев и последвалия опит на общината да потърси от него отговорност за значителна сума, изплатена от общинския бюджет.

През юни 2025 г. Върховният административен съд постановява окончателно решение по дело, вследствие на което Община Варна трябва да плати близо 2,7 млн. лева заради бездействие на главния архитект през 2020 г. От самата община впоследствие съобщават, че по изпълнителните производства от бюджетната ѝ сметка са изтеглени 2 698 156,87 лева.

След решението общинската администрация обявява намерението си да предяви регресен иск срещу Виктор Бузев с цел да потърси обратно изплатените средства. Именно за правната защита и процесуалното представителство по този спор е бил ангажиран външен юрист.

Според публикацията на АФЕРА за правна помощ и представителство по делото на адвокат Дарина Илиева са изплатени 35 000 евро. В материала се твърди още, че впоследствие предявеният срещу Бузев иск е бил отхвърлен от Окръжния съд, а Община Варна е осъдена да заплати и 40 000 евро съдебни разноски. Тези две конкретни суми са посочени в публикацията, но в откритите от нас официални съобщения на общината не се съдържа независимо потвърждение за тях.

Така основният въпрос, поставен в материала, е защо за подобно дело се наема външен адвокат срещу значително възнаграждение, след като Община Варна разполага със собствена структура от юристи.

Темата става още по-спорна заради информацията за договорните отношения между администрацията и Дарина Илиева.

Авторът на публикацията Мартин Димитров посочва, че по Закона за достъп до обществена информация е поискал документи за договорите, споразуменията и други правоотношения между Община Варна и адвокат Илиева.

Според него вместо копия на самите договори е получена единствено справка под формата на таблица, в която били посочени плащания и предмети на договори на обща стойност 50 585,28 евро.

По думите му последвалото искане за предоставяне на самите договори и споразумения било отказано с аргумент, че не е налице „надделяващ обществен интерес“. Именно този отказ е една от основните причини авторът да постави под съмнение заявяваната от местната власт прозрачност.

Казусът поставя няколко напълно конкретни въпроса.

Защо администрация със собствен юридически отдел използва външни адвокати за определени съдебни производства?

По какъв начин са избрани конкретните външни юристи?

Как са определени възнагражденията им?

Какви точно услуги са извършени срещу изплатените средства?

И какъв е крайният финансов резултат за общинския бюджет?

Особено чувствителен е въпросът за резултата от регресния иск. Първоначалната позиция на Община Варна през юли 2025 г. беше, че след изплащането на сумата по решението на ВАС ще бъде потърсена отговорност от главния архитект по реда на Закона за държавния служител.

В официалното съобщение тогава администрацията посочва, че решението на ВАС е свързано с бездействие през 2020 г. при връчването на разрешение за строеж. Общината първоначално е била задължена да изплати 2 745 891,81 лева, а по-късно съобщава, че по изпълнителните производства реално са изтеглени 2 698 156,87 лева.

Точно затова последвалият спор за цената на външната правна защита придобива по-голямо значение. Когато става дума за публични средства, въпросът не е само дали администрацията има право да наеме външен адвокат, а дали това е било необходимо, как е определена цената и дали направеният разход е защитил ефективно обществения интерес.

Авторът на сигнала настоява, че гражданите имат право да получат достъп до документите и да разберат как са сключени договорите и какво точно е заплатено по тях.

В материала се поставя и по-широкият въпрос за прозрачността в управлението на Варна. Когато става дума за десетки хиляди евро за правни услуги и за съдебни спорове с финансово отражение от милиони, всяко решение на администрацията неизбежно е предмет на засилен обществен интерес.

Наличието на собствен юридически екип не изключва възможността да бъдат наемани външни специалисти. В определени сложни производства това може да бъде оправдано. Именно затова обаче общественият дебат следва да бъде за конкретните основания, цената на услугата и резултата, а не само за самия факт, че е сключен договор.

Случаят сега оставя основния въпрос без окончателен публичен отговор: какво е наложило плащането на десетки хиляди евро за външна правна защита и дали направеният разход е донесъл резултат, съответстващ на цената му.

А когато сметката се плаща от общинския бюджет, отговорите на тези въпроси не би трябвало да бъдат привилегия, а публична информация.