36 г. демонокрадция в България: Глад, мизерия, бедност, разруха, пропадане. Но има банани!
Спасители по график и банани в изобилие
От 10 ноември насам България се научи на едно изключително умение – да чака „спасителите“. Всеки четвъртък, всеки месец, всеки изборен цикъл някой нов герой идваше, обещавайки да оправи всичко. Но както при старите съветски телевизори, обещанията винаги прехвърляха само шум и изкривена картина.
Междувременно народът… се научи да седи и да чака. Леността, покорството и абсолютната незаинтересованост станаха национална традиция. И докато „спасителите“ се сменяха, а обещанията се преповтаряха като евтини римейки, бананите вече си бяха на рафта в магазина. И всичко изглеждаше почти… нормално.
Да, имаме банани. Но някъде по пътя изгубихме нещо по-важно – усещането, че собствената ни съдба зависи от нас. И докато някой друг идва по график, за да ни спасява, можем само да се усмихваме и да си казваме: „Е, поне имаме банани.“
10.11.1989 – денят, в който надеждите бяха измамени. Десетилетия по-късно все още чакаме истинското пробуждане.
Post Comment