36 години "независимост", защото от България нищо не зависи

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

36 години „независимост“, в които все по-малко зависи от България

Зависеше ли от нас унищожаването на българската армия? Очевидно не. Поне така изглежда от резултатите на решенията, които в продължение на десетилетия бяха представяни като „реформи“, „модернизация“ и „евроатлантическа интеграция“.

Наше решение ли беше да изсипем милиарди левове за изтребители, които трябваше да се превърнат в символ на новата българска бойна авиация? Или покупката беше резултат от външен политически натиск и от стремежа България да демонстрира вярност към своите съюзници?

Парадоксът е, че докато ние плащаме огромни суми и чакаме новата техника да влезе пълноценно в експлоатация, други държави успяват със сходни средства да придобиват повече самолети или техника от по-висок клас. А българското общество остава с усещането, че отново е платило скъпо за решение, върху което почти не е имало влияние.

Зависеше ли от България съдбата на „Южен поток“?

Проектът трябваше да премине през българска територия, да носи приходи от транзит, инвестиции, работни места и потенциално по-сигурни доставки на природен газ. После всичко приключи. На българите им беше обяснено, че така трябва.

Зависеше ли от нас развитието на ядрената енергетика?

Години наред се говореше за АЕЦ „Белене“, за нови мощности, за превръщането на България в сериозен енергиен фактор на Балканите. Проекти се започваха, спираха, размразяваха и отново замразяваха според международната политическа конюнктура.

И всеки път българската държава плащаше сметката.

А обществото оставаше с въпроса дали решенията изобщо се вземат в София.

Зависеше ли от българите влизането в еврозоната?

На теория това трябва да е стратегически избор на държавата. На практика голяма част от обществото остана с впечатлението, че посоката е определена предварително и че въпросът не е дали България ще влезе, а кога.

Решенията се аргументират с Европейския съюз, Европейската централна банка, международните институции и поетите ангажименти.

Но къде остава националният интерес?

Какво стана със земеделието?

Как държава с плодородна земя, традиции в животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството стигна дотам голяма част от храната по магазините да идва отвън?

Как фермерите в съседни Румъния, Гърция и Турция успяват да напояват земята си, докато огромни площи у нас през лятото изглеждат като пустиня?

Къде са напоителните системи?

Къде са язовирите, каналите, инфраструктурата и държавната политика?

И това ли е „независимо решение“?

Ако целта е българското производство постепенно да бъде заменено от внос, тогава може би политиката е изключително успешна.

Унищожаваш собственото производство, освобождаваш пазара, после купуваш отвън.

Губят производителите.

Губи бюджетът.

Губи държавата.

Печели някой друг.

Примерите могат да продължат още дълго.

В продължение на 36 години България върти едни и същи политически лица, партии и кръгове, които сменят лозунгите, но рядко сменят посоката.

Едните идват като „европейци“.

Другите като „патриоти“.

Третите като „спасители“.

Четвъртите като „промяната“.

Накрая почти всички изпълняват една и съща политика.

И когато последиците станат очевидни, никой не е виновен.

Европа искала.

Америка настоявала.

Пазарът го изисквал.

НАТО било решило.

Международните институции препоръчали.

А България?

България все изпълнява.

И президентът Румен Радев не изглежда като човек, който може коренно да промени тази система. Дали решенията зависят от него? Дали зависят от правителството? Дали зависят от парламента?

Или институциите просто получават ограничен набор от допустими решения и после ни убеждават, че свободно сме избрали едното от тях?

Истинската независимост не е дата в календара.

Не е церемония.

Не е знаме пред президентството.

Независима е държавата, която може сама да решава каква армия да има, каква енергетика да развива, как да защитава земеделието си, откъде да купува газ, какви инфраструктурни проекти да строи и каква икономическа политика да провежда.

Когато всички важни решения се обясняват с това какво искат другите, думата „независимост“ започва да звучи все по-кухо.

След 36 години резултатът е пред очите ни.

Затова въпросът вече не е дали България е независима по документи.

Въпросът е колко от съдбата на България действително зависи от самата България.