Преди 45 години България прави важна крачка в развитието на собственото си тежко машиностроене. В Шумен започва историята на една от най-впечатляващите машини, сглобявани някога у нас – тежкотоварния автомобил „Мадара“ от фамилията LIAZ 100.

Днес тези камиони могат да бъдат видени най-вече по ретро срещи, в частни колекции или в стари снимки от международните пътища. Но през 80-те години те са част от амбициозна индустриална програма, която превръща България във важен производител на компоненти и тежкотоварни автомобили за целия социалистически блок.

На 17 юли 1981 г. в Шумен е подписан нов договор за сътрудничество между чехословашкия производител LIAZ и завод „Мадара“. Плановете са впечатляващи дори по днешните стандарти.

България трябва да се превърне в най-големия, а след 1983 г. и в единствения производител на предни, средни и задни двигателни мостове за чехословашките товарни автомобили.

До 1985 г. планът предвижда у нас да бъдат произведени около 130 000 моста за нуждите на двете страни, както и да бъдат сглобени 15 000 камиона LIAZ. Около 2000 от тях трябва да бъдат от модерната за времето си серия „100“.

Самата фамилия LIAZ 100 е показана за първи път на Международния технически панаир в Бърно през 1974 г. За времето си машините са напълно конкурентоспособни на редица западноевропейски тежкотоварни автомобили.

Те предлагат по-висока мощност, увеличена товароносимост, подобрена динамика, повече комфорт за водача и по-голяма надеждност.

Монтажът им в Шумен започва седем години след премиерата.

Първоначално в България се сглобяват две основни версии – седлови влекач и бордови товарен автомобил.

Една от най-интересните характеристики на машината са двигателите. На базата на основния мотор М 634 са разработени няколко разновидности. В България те получават означението МШ.

Основните агрегати, използвани у нас, са МШ 637 с мощност 257 конски сили, МШ 638 с 288 конски сили и МШ 640 с 303 конски сили.

За началото на 80-те години това са сериозни показатели.

Двигателите използват турбокомпресор, задвижван от отработените газове, а при най-мощния МШ 640 е използвано и междинно охлаждане на сгъстения въздух.

Целта е едновременно да се увеличи мощността и да се намали разходът на гориво.

Първият представител на серията „100“, сглобяван в България, е седловият влекач 100.45.

Той разполага с двигател МШ 637 с 257 конски сили. При собствена маса около 7 тона машината може да тегли полуремарке с пълна маса 29 тона и да развива скорост до около 90 км/ч.

По-късно започва монтажът и на по-мощните версии 100.47 и 100.55.

Последната разполага с двигателя МШ 640 с мощност 303 конски сили и може да достигне максимална скорост около 98 км/ч.

За международните превози е предназначен и бордовият модел 100.05. Той има собствена маса около 8 тона, може да превозва приблизително 8 тона товар и да тегли ремарке с маса до 22 тона.

Максималната му скорост достига около 92 км/ч.

Това може да изглежда скромно в сравнение със съвременните камиони, но в началото на 80-те години става дума за сериозна транспортна машина, предназначена за дълги международни маршрути.

Първата по-голяма серия от 150 влекача от фамилията „100“ е сглобена през 1982 г.

След това производството продължава в различни серии в продължение на години.

Любопитното е, че последните 40 камиона от този тип са произведени в Шумен чак през 2000 г.

По това време производството на LIAZ 100 в Чехия вече е преустановено и това практически предопределя края и на българския монтаж.

Историята на „Мадара“ 100 обаче остава като свидетелство за период, в който България не просто внася тежкотоварна техника, а участва активно в нейното производство.

Шуменският завод произвежда ключови агрегати, сглобява цели автомобили и е част от международна индустриална система, която осигурява работа на хиляди специалисти, инженери и работници.

За мнозина професионални шофьори „Мадара“ остава повече от камион.

Това е машина, с която са изминати стотици хиляди километри по пътищата на България, Европа, СССР и Близкия изток. Машина, която е работила в строителството, международния транспорт и тежката промишленост.

Днес, 45 години след началото на тази история, „Мадара“ 100 е един от символите на българското автомобилно и машиностроително минало.

И напомня за време, когато от заводските халета в Шумен излизаха машини, създадени не само за българските пътища, а за тежка работа на хиляди километри от дома.