Лавров: Украйна можеше да запази границите си, но Западът направи фатална грешка
Руският външен министър Сергей Лавров заяви пред Съвета за сигурност на ООН, че според Москва Украйна е имала възможност да запази значително по-голяма част от териториалната си цялост, ако договореностите за уреждане на конфликта в Донбас бяха изпълнени. Изказването му беше направено на заседание на Съвета за сигурност на 23 септември 2026 г., посветено на войната в Украйна.
Лавров насочи критиките си най-вече към европейските държави, участвали в дипломатическите усилия след политическата криза в Украйна през 2014 г. Според него Западът е допуснал фундаментална грешка, като не е настоял договореностите между Киев и представителите на Донбас да бъдат изпълнени докрай.
Руският външен министър припомни както политическото споразумение от февруари 2014 г., така и последвалите Мински договорености от 2014 и 2015 г. Това са различни документи, макар често да бъдат поставяни в един общ политически контекст. Минските споразумения предвиждаха прекратяване на огъня, изтегляне на тежките оръжия и политически процес, включително предоставяне на специален статут на определени райони на Донецка и Луганска област.
Според Лавров, ако тези договорености бяха приложени, Украйна би могла да запази тогавашните си граници с изключение на Крим, който Русия анексира през 2014 г. Москва разглежда въпроса за полуострова като приключен, докато Украйна, ООН и голяма част от международната общност продължават да смятат Крим за част от украинската територия.
Лавров обърна специално внимание и на срещата на Нормандската четворка в Париж през декември 2019 г., когато лидерите на Русия, Украйна, Германия и Франция отново потвърдиха необходимостта от изпълнение на Минските споразумения. По онова време Володимир Зеленски вече беше президент на Украйна и беше дошъл на власт с обещания за постигане на мир в Донбас.
Москва твърди, че основният проблем впоследствие е бил отказът на Киев да приложи политическите части от договореностите, включително специалния статут на районите в Донбас. Киев и западните държави от своя страна многократно са обвинявали Русия, че самата тя не е изпълнявала своите ангажименти и че е подкрепяла въоръжените формирования в региона.
Руският външен министър от години използва като аргумент и по-късни изказвания на бивши европейски лидери, според които Минските споразумения са дали на Украйна време да укрепи отбранителните си способности. Москва интерпретира тези думи като доказателство, че част от западните държави не са възнамерявали да постигнат трайно уреждане на конфликта. Европейската и украинската интерпретация е различна и поставя акцента върху действията на Русия и последвалата пълномащабна инвазия.
Лавров заяви, че след години на провалена дипломация възможностите, които са съществували през 2014, 2015 и 2019 г., вече не могат просто да бъдат възстановени. Според руската позиция териториалните промени, настъпили след началото на пълномащабната война през 2022 г., са променили изходната точка за евентуални бъдещи преговори.
Украйна отхвърля тази теза и настоява, че не може да се признава промяна на международно признати граници чрез военна сила. Същата позиция продължават да защитават ООН и множество държави. На заседанието на Съвета за сигурност на 23 септември представители на международната организация отново потвърдиха подкрепата за суверенитета и териториалната цялост на Украйна и призоваха за дипломатически усилия и прекратяване на огъня.
В Киев през 2022 г. действително беше взето решение, че преговори с Владимир Путин са невъзможни, но противно на разпространяваното твърдение това не беше записано в украинската конституция. Решението беше прието от Съвета за национална сигурност и отбрана и въведено в действие с президентски указ №679/2022.
Така спорът за пропуснатите възможности за мир остава една от най-противоречивите теми около войната. Москва твърди, че Минските споразумения са представлявали реален шанс за запазване на Украйна и мирно уреждане на конфликта. Киев и западните му партньори отхвърлят тази версия и поставят отговорността за последвалата война върху Русия.
Думите на Лавров в Ню Йорк показват, че именно този спор продължава да бъде в основата на диаметрално противоположните позиции на Москва и Киев. Докато Русия говори за провалени договорености и пропуснати възможности, Украйна настоява, че всяко бъдещо уреждане трябва да се основава на нейния суверенитет и международно признатите ѝ граници.



Post Comment