The Guardian: Западът е в режим на свободно падане

Западът се намира в период на дълбок политически, икономически и обществен упадък, а причините за него трябва да се търсят не само в миграцията, културните конфликти или възхода на крайната десница, а в решенията, вземани от западните елити след края на Студената война. Това е тезата на британския журналист и коментатор Оуен Джоунс в анализ за The Guardian.

Според него след разпадането на Съветския съюз западните държави са възприели победата си като окончателна и са допуснали две фундаментални грешки. Първата е изграждането на икономически модел, при който все по-голяма част от богатството се концентрира в ръцете на най-богатите. Втората е убеждението, че западната военна мощ практически няма граници и може да бъде използвана за прекрояване на политическия ред в други части на света.

Джоунс свързва резултатите от този модел с отслабването на жизнения стандарт, влошаването на обществените услуги и поредицата от военни интервенции, които според неговата оценка са завършили с тежки политически и стратегически последици. Като примери той посочва Афганистан, Ирак и Либия. Според него едновременно с това международното влияние на западните държави е започнало да отслабва.

Авторът се връща и към отношенията между САЩ и Русия през 90-те години. Той припомня предупреждение от 1994 г. на американския дипломат Уейн Мери, работил в посолството на САЩ в Москва. Мери предупреждава Вашингтон, че провежданата икономическа политика спрямо Русия може да подкопае демократичните сили и да възстанови конфронтацията между Москва и Запада. Грамата остава секретна близо три десетилетия и е публикувана едва в края на 2024 г.

В анализа се обръща особено внимание на т.нар. шокова терапия в Русия след разпадането на СССР. Джоунс описва период на тежък икономически и социален срив и посочва, че според Мери американската политика е разрушавала жизнения стандарт на обикновените руснаци, докато Вашингтон едновременно е очаквал те да подкрепят прозападните политически сили.

Подобна логика според автора може да бъде открита и в Афганистан. Той припомня предупреждения от американски представители и анализатори още през 80-те години, че оръжията, доставяни на ислямистки формирования в борбата им срещу СССР, впоследствие могат да бъдат използвани от радикални движения. Въпреки тези опасения американската подкрепа продължава, тъй като основната цел по онова време е поражението на Съветския съюз.

Същевременно, според Джоунс, проблемите на Запада не са само геополитически. Той вижда дълбока слабост и в икономическия модел, който постепенно започва да възнаграждава притежаването на активи повече от производството и инвестициите.

Като пример е посочена Великобритания, където според икономиста Мариана Мацукато огромна част от финансовите потоци се насочват обратно към финансите, застраховането и недвижимите имоти. Според анализа западните икономики са станали все по-ефективни в извличането на богатство, но все по-слаби в изграждането на производствената основа, необходима за дългосрочен просперитет.

Финансовата криза от 2008 г. е представена като момент, който е можел да сложи край на този модел. Вместо това, пише Джоунс, голяма част от цената за спасяването му е прехвърлена върху обикновените граждани чрез ограничения на публичните разходи и отслабване на обществените услуги.

Според автора именно натрупването на икономическо недоволство, загубата на доверие и усещането, че системата вече не работи за мнозинството, създава благоприятна среда за ръста на крайнодесните движения в редица западни държави.

Джоунс отхвърля обяснението, че основният проблем на Запада се свежда до мигрантите, мюсюлманите, „уок“ културата или други теми от културните войни. Неговата теза е, че корените са по-дълбоки и се намират в концентрирането на богатство и власт и във външнополитическите решения, вземани през последните десетилетия.

В заключение той предупреждава, че продължаването на същия модел може да доведе до още по-дълбоки обществени и политически сътресения. Като алтернатива предлага възстановяване на обществения договор, по-големи инвестиции в създаваното общо богатство и политика, която поставя жизнения стандарт на хората в центъра.

Основното послание на анализа може да бъде сведено до предупреждението, че една политическа система трудно може безкрайно да намалява жизнения стандарт и сигурността на хората и в същото време да очаква те да продължат да я подкрепят.