Неудобната карта: лагерите в България преди 9 септември 1944 г.

Предизборната кампания реално отдавна е започнала, а вместо сблъсък на конкретни и осъществими идеи българското общество отново е на път да стане свидетел на добре познатите кални политически борби. Такава позиция изрази Любо Данков в публикация в социалните мрежи.

По думите му особено активни в агресивния тон обикновено се оказват не само самите политически участници, но и най-запалените привърженици на отделните кандидати.

Данков определя този тип политическо противопоставяне с английския израз „mud wrestling“, или борба в калта, при която реалният дебат за политики постепенно остава на заден план, а вниманието се насочва към взаимни обвинения, миналото и опитите за дискредитиране на противника.

В публикацията си той прави и историческа препратка, припомняйки известната карта с черепи, използвана в политическите противопоставяния след промените. Според неговия прочит тя е трябвало да насочи обществения разговор не към това какво предлага новата политическа алтернатива, а към престъпленията и наследството на предишната система.

Като контрапункт Данков публикува друга карта, която според него показва лагери в България в периода между 1923 г. и септември 1944 г.

Коментарът му съдържа и иронична препратка към продължаващите исторически спорове около характера на българския политически режим през този период. Именно през подобни примери той поставя въпроса доколко историческото минало продължава да се използва като оръжие в съвременните политически сблъсъци.

Според Данков моделът постепенно се е превърнал в трайна характеристика на обществения дебат.

„Нищо по същество, само кални борби“, обобщава той.

Най-тревожното според автора обаче е, когато подобна ожесточена битка започне между хора, които по принцип би трябвало да бъдат съмишленици и да защитават близки позиции.

Така вместо разговор за реално изпълними предложения, икономика, доходи, институции и бъдещето на страната, политическото състезание отново рискува да бъде изместено от обвинения, исторически разделения и персонални атаки.

А посланието на Данков е ясно: ако политическият дебат продължава да бъде воден основно през омразата към противника, същинският разговор за това какво конкретно трябва да се направи за България отново ще остане на заден план.