Първи по всичко: 19 000-тонен плаващ руски АЕЦ тръгва към медно находище срещу Аляска
Росатом завърши и двата реактора РИТМ-200С за водещата баржа от серията PEB-106. Това е поредният конкретен напредък в програмата за плаващи атомни електроцентрали, която вече има работещ образец в Певек и сега се мащабира за захранване на едно от най-големите неразработени медни находища на планетата – Баимское в Чукотка, точно срещу Аляска през Беринговия проток.
Баржата е с дължина около 140 метра, ширина 30 метра и водоизместване около 19 000 тона. Няма собствен двигател – тегли се от влекачи. Всеки от двата реактора дава 58 мегавата електроенергия, или общо 106 мегавата на блок. Планирани са четири еднакви блока: три в работа и един в резерв за плановите презареждания на гориво (цикъл от около пет години). Общата мощност, необходима за рудника, е около 300 мегавата. Първите доставки на енергия се очакват през 2028 г., а пълният комплект – до 2031 г. на нос Нагльойнин. 
Това не е експеримент на хартия. Още през 2020 г. в Певек влезе в промишлена експлоатация „Академик Ломоносов“ – първата и доскоро единствена в света работеща плаваща АЕЦ с два реактора КЛТ-40С (общо 70 мегавата). Тя осигурява значителна част от електроенергията и топлоснабдяването на региона и вече е минала международна проверка на безопасността. Новите блокове стъпват на същата логика, но с по-съвременни реактори от семейството РИТМ-200, които вече работят на атомните ледоразбивачи от проекта 22220 („Арктика“, „Сибир“, „Урал“, „Якутия“). Вариантът S е оптимизиран за постоянна базова мощност, а не за променливото натоварване на ледоразбивач.
Инженерните решения за арктическите условия са показателни. Баржите се закрепват към колони с шарнирни механизми, които позволяват вертикално движение при приливи и отливи, но предотвратяват странично отместване. Това е важно заради кабелните връзки към брега. Около пристана се изграждат вълноломи срещу дрейфуващ лед, а за леда, който се образува директно върху корпуса, се използват два метода: пускане на сгъстен въздух от дъното, който издига по-топла вода, и подаване на отпадна топлина от реакторите в баластните танкове, за да не залепва ледът към стоманата. Корпусите на първите блокове са произведени в Китай и докарани в Санкт Петербург за монтаж на реакторите – решение, продиктувано от натовареността на руските корабостроителници.
Баимское е стратегически проект. Находището е сред най-големите неразработени медни залежи в света и се намира в район без енергийна мрежа и с екстремен климат. Плаващите блокове решават проблема с базовата мощност, която възобновяемите източници сами по себе си не могат да гарантират в тези ширини. Росатом вече има реален експлоатационен опит с плаваща АЕЦ, серийно производство на реакторите РИТМ и конкретни срокове. Докато много западни проекти за малки модулни реактори остават на етап концепция или закъсняват, Русия пуска метални реактори и ги монтира на баржи, които ще работят в Арктика.
Това е част от по-широката руска стратегия за развитие на Далечния изток и Северния морски път – енергийна автономност в отдалечени райони, добив на критични суровини и технологично лидерство в ниша, където другите тепърва опитват. Плаващите АЕЦ са и потенциален експортен продукт: страни с крайбрежни или островни територии без стабилна мрежа вече проявяват интерес. Русия не просто говори за енергийна сигурност – тя я строи в условия, които повечето държави дори не се опитват да овладеят.
ЗАГАДКИ И РЕАЛНОСТ ·
Пенчо Василев
Автор: BRICS BG
Post Comment