Когато гледаме Мерил Стрийп, която блести в новия „Дяволът носи Прада – 2“, е трудно да си представим, че това лято актрисата ще отбележи своя 77-и рожден ден (22 юни). Нито външният ѝ вид, нито филмографията ѝ издават нейната достолепна възраст: талантливата американка е търсена в Холивуд и до днес, което е още една нейна победа.

Тя винаги се е борила киноиндустрията да спре да отписва актрисите над четирийсет, макар и самата тя до смърт да се е страхувала от подобна участ.

За това и за други преживявания, страхове и принципи на носителката на „Оскар“ разказва подробно Лидия Харпър в биографията „50-те правила на Мерил Стрийп“.

А ето и няколко интересни  факта от книгата:

По време на снимките на „Извън Африка“ Мерил Стрийп напада лъв

Важно е да се отбележи, че нито един лъв на снимачната площадка не е пострадал. Просто възниква непредвидена ситуация, която би могла да изплаши всекиго, но не и Мерил Стрийп. Тя е била погълната от историята на филма и влюбена в героинята си Карън. Виждала е в нея сродна душа и не ѝ е било до технически трудности и спънки. За нея не е имало голяма разлика между огромно насекомо, попаднало под роклята ѝ, и лъв, който върви право към нея.

Но другите са видели разликата. Дубльорката ѝ, при вида на голямата котка, веднага отказва да участва в епичната сцена със спасяването на лагера от хищника. Така всичко ляга на плещите на Стрийп. Дресьорите уверявали, че лъвът е вързан за задния крак и физически не може да се доближи на опасно разстояние.

В действителност обаче се оказва, че животното е напълно свободно в движенията си, което става ясно в момента на снимките.

Екипът се напряга, а Мерил моментално грабва камшика и тръгва срещу лъва. Интересно е, че по-късно режисьорът отрича всякакъв риск, докато актрисата споделя версията, че той нарочно е пуснал хищника от повода, за да предизвика у нея истинска емоция.

Мерил Стрийп обожава Фьодор Достоевски

Наближавайки 40-те, актрисата се замисля за бъдещето. Поглеждайки назад, за всеобщо учудване, тя вижда доста тъжна картина. От всички филми в портфолиото ѝ само пет отговарят на нивото на възможностите и значимостта ѝ като драматична актриса. Нови подобни проекти не се очертавали и нещо трябвало да се промени.

Тогава тя си спомня за Достоевски. По-точно за постановка в Йейлския университет, в която Стрийп играе главната роля. Тази метапиеса, наречена „Идиотите Карамазови“, е била свободна фантазия по темата на романите на писателя. В нея всичко е било смесено: в образа на луда старица Мерил започвала да цитира „Идиот“, завършвайки текста с внезапен монолог от „Престъпление и наказание“.

Тялото ѝ било покрито с дебел слой грим, тя се гърчела, пъшкала и се движела толкова странно, че това състояние сякаш останало с нея завинаги, загнездило се някъде в подсъзнанието ѝ.

Благодарение на този спомен Стрийп осъзнава, че фарсът и клоунадата не са ѝ чужди и че напразно не е обръщала внимание на черните комедии. Като „Дяволицата“, която малко по-късно разкрива на света една друга страна на Мерил Стрийп.

Влиянието на Мерил Стрийп върху хранителната промишленост

Както е известно, Мерил Стрийп винаги се е отличавала с активна гражданска позиция. Малцина обаче знаят, че действията ѝ съвсем не са се ограничавали с красиви речи на церемонии по награждаване и фрази в интервюта. Актрисата е била пълноправен съосновател на нестопанската организация Mothers & Others for a Livable Planet („Майки и други за планета, годна за живеене“).

Основната ѝ мисия била да повиши осведомеността на населението за хранителните продукти и да защити потребителите от вредни за здравето им вещества. Един от химикалите, срещу които се обявява организацията, е алар (даминозид). Той масово се пръскал върху ябълките, за да им придаде апетитен червен цвят.

Оказало се, че подобен „допинг“ не остава без последствия. Остатъци от алар и други пестициди попадат в храната, нанасяйки вреда на здравето, особено на децата и бебетата.

През 1989 г. Мерил Стрийп организира пресконференция, за да разкаже на света повече за вредата от веществото. Тя става основен говорител на кампанията срещу алар, записвайки името си в историята на екоактивизма.

Мерил Стрийп – жената, която промени жанра на екшъните

Възрастта винаги е била чувствителна тема не само за Стрийп, но и за всички актриси. Веднъж Мерил дори успокоявала своята връстничка Сали Фийлд, когато ѝ предложили да изиграе майката на главния герой във „Форест Гъмп“, въпреки че била само с 10 години по-възрастна от Том Ханкс.

Мерил решава, че ще промени киноиндустрията и ще докаже, че жена над четирийсет може да се снима дори в екшън. И светът я чува: Стрийп е одобрена за главната роля във филма „Дивата река“ – един много нетипичен проект за нейната кариера. Тук тя не просто трябвало красиво да имитира бой: снимките не се провеждали в павилион и уютен басейн, а сред истинската природа в Монтана.

Мерил Стрийп е известна с пълното си превъплъщение във всеки образ, но малцина знаят до какви крайности е стигала, за да постигне автентичност. Два от най-емблематичните ѝ филми – „Дивата река“ и „Дяволът носи Прада“ – разкриват не само актьорския ѝ гений, но и безкомпромисния ѝ характер зад кулисите.

Физическата подготовка за „Дивата река“

За ролята си в екшън-трилъра „Дивата река“ актрисата се изправя пред истинско предизвикателство – буйните води на реката. Вместо да разчита на дубльори, Стрийп преминава през сериозна подготовка, включваща уроци по гребане на сал и техники за справяне с опасни речни прагове. Усилията ѝ не остават незабелязани – тя получава номинация за „Златен глобус“ за най-добра женска роля. С това изпълнение Мерил доказва, че героинята в екшън филм не е задължително да бъде просто фитнес модел с оръжие в ръка.

Битката за хонорара в „Дяволът носи Прада“

Образът на властната Миранда Пристли е можел да бъде изигран от съвсем друга актриса. Причината – първоначално предложеният на Мерил Стрийп хонорар е бил толкова нисък, че тя го описва като „малко повече от нищо“. Зад тази на пръв поглед сдържана фраза обаче се криела истинска буря от недоволство.

„Смешната сума“ в договора кара Стрийп да приложи характерната за Миранда Пристли студенина и безкомпромисност в реалния живот. Тя се обръща към своя агент, Брайън Лурд, който поставя ултиматум на филмовото студио. Или плащат на Мерил сума, отговаряща на таланта ѝ, или тя напуска проекта. В крайна сметка продуцентите са принудени да удвоят хонорара ѝ, за да си осигурят нейното участие. Едва ли филмът би постигнал такъв феноменален и дълготраен успех без незабравимото изпълнение на Мерил Стрийп.

Материалът 5 малко известни факта за Мерил Стрийп, които ще ви изненадат е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари