Почина Любен Дилов-син

Почина депутатът Любен Дилов. Това съобщи в профила си във Фейсбук лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ,информират от БНТ.

„Сбогом, Любо Дилов! Загубих приятел, ярка личност, талантлив писател и човек с изключително чувство за хумор и гражданска позиция. Изказвам своите най-искрени съболезнования на семейството, близките, приятелите и всички, които го уважаваха и обичаха“, пише Борисов.

България загуби един от най-разпознаваемите си разказвачи. Не просто писател. Не просто сценарист. Не просто политик. Любен Дилов-син беше рядко срещан вид обществена фигура – човек, който успяваше да бъде едновременно сериозен и ироничен, критичен и самоироничен, интелектуалец и човек от народа.
Смъртта му затваря една глава от най-пъстрия период на българския преход.
Роден на 27 юли 1964 г., той носеше фамилия, която сама по себе си е част от българската културна история. Син на големия писател-фантаст Любен Дилов, още от ранна възраст живееше сред книги, идеи и хора, за които въображението не беше бягство от реалността, а начин да я разберат по-добре.

Но Любен Дилов-син никога не остана просто „синът на“. Вместо да се скрие в сянката на известното име, той избра по-трудния път – да изгради собствено.
През годините беше журналист, сценарист, телевизионен автор, публицист, писател и обществен коментатор. За мнозина той остана лицето на онова поколение български интелектуалци, което след 1989 г. отказа да се затвори в кабинетите и реши да участва пряко в обществения разговор.
Той умееше да прави нещо, което малцина владеят – да говори за сериозните неща без патос. Докато други произнасяха речи, Дилов разказваше истории. Докато други обясняваха света, той го осмиваше. А понякога именно чрез шегата казваше най-болезнените истини.
Зад усмивката му винаги се криеше наблюдателност. Зад острия език – любопитство към хората. А зад привидната лекота – способността да вижда абсурдите на българския живот по-добре от мнозина анализатори.
Политиката също стана част от биографията му. За едни това беше естествено продължение на обществената му активност. За други – спорен избор. Но дори критиците му трудно можеха да отрекат, че Любен Дилов-син никога не беше безличен участник в публичния живот. Той винаги заемаше позиция. Понякога неудобна. Понякога непопулярна. Но винаги негова.
В общество, което често ражда чиновници на словото, той остана човек на свободното мнение.

Може би затова толкова хора ще го помнят не с определена длъжност или политически пост. Ще го помнят с репликите му. С текстовете му. С умението му да превръща ежедневието в история и историята – в повод за размисъл.
В последните десетилетия България се раздели с много големи писатели, журналисти и общественици. С Любен Дилов-син си отива още един представител на поколението, което преживя социализма, посрещна прехода и така и не спря да спори за бъдещето на страната.
Някои хора оставят след себе си институции. Други – паметници. Любен Дилов-син оставя нещо по-трудно за измерване – хиляди страници, стотици истории и безброй думи, които успяваха едновременно да разсмеят и да накарат човек да се замисли.
А това е наследство, което не си отива с последния поклон.
Поклон пред паметта му!