5000 работници и високотехнологична електроника: Как изчезна един от индустриалните гиганти на България заради скапаната демокрация
Имаше време, когато в Пловдив не просто се сглобяваше техника, а се произвеждаше високотехнологична електроника, която намираше пазари извън България. Един от символите на тази индустриална епоха беше Заводът за запаметяващи устройства, известен като ЗЗУ. В най-силните му години там работеха близо 5000 души.
Решението за изграждането на предприятието е взето през 1968 г., а производството започва три години по-късно. Първоначално са произведени едва 142 устройства, но растежът е впечатляващ. Само две години по-късно производството вече достига 2330 устройства.
Постепенно ЗЗУ се превръща в огромен за времето си промишлен комплекс. Базата се разпростира върху около 80 декара, има 11 производствени цеха и собствен електроизчислителен център.
Тук се произвеждат външни запаметяващи устройства на магнитна лента и различни видове електронна техника. Значителна част от продукцията е предназначена за износ.
ЗЗУ има и особено място в българската електронна промишленост, тъй като е единственият производител в страната на външни запаметяващи устройства на магнитна лента.
Според спомените на д-р Добрина Проданова, бивш председател на Търговско-промишлената камара в Пловдив, предприятието участва и в производството на специализирана електроника за военно-промишления комплекс на СИВ. Усвоено е производството на комплекс за управление на войските, който достига значителен дял от производствената програма.
Още по-впечатляваща е разработката на запаметяващо устройство, способно да приема изображения, предавани от Космоса. По думите на Проданова подобни изделия по онова време се произвеждат само в още две държави, САЩ и Франция.
През 1988 г. са произведени и първите образци и пробна серия на СМ-5315, външно запаметяващо устройство на магнитна лента тип „Картридж“. Това е ново поколение техника, използваща касета с магнитна лента, технология, с която тогава работят само няколко от водещите електронни компании в света.
Колко сериозна е била техническата база на предприятието показва и история от 1992 г.
Тогава заместник-директорът на Търговската камара на Париж инж. Денис Дансет посещава Пловдив и разглежда ЗЗУ. Особено впечатление му правят четири японски обработващи центъра с цифрово програмно управление. Според разказа всеки от тях е струвал около 750 000 долара.
Френският гост бил толкова впечатлен от видяното, че посъветвал домакините си да показват на чуждестранните делегации не само българските исторически и културни забележителности, а и заводите.
Но идват 90-те години.
Разпадането на СИВ и загубата на традиционните пазари поставят предприятието в коренно различна икономическа среда. Въпреки това през 1991 г. в ЗЗУ все още работят 3022 души.
Постепенно започва свиване.
През 1999 г. държавата продава 80% от капитала на предприятието. След приватизацията производството никога не се връща към предишните си мащаби. Част от помещенията започват да се използват за други частни дейности.
През 2014 г. недвижимите активи, десетина сгради върху терен от приблизително 80 декара, също са продадени.
Така един от технологичните символи на индустриален Пловдив постепенно изчезва в познатия си вид.
Няма един конкретен ден, в който портите са затворени и всичко приключва. Производството просто се свива, работните места изчезват, сградите сменят предназначението си, а някогашният гигант остава предимно в спомените на хилядите инженери, техници и работници, минали през него.
Историята на ЗЗУ е и история за една почти забравена страна на България: държава, в която е съществувала мащабна електронна индустрия и в която хиляди хора са работели в предприятия за високотехнологично производство.
Днес от онова време остават сградите, архивите, машините, които са оцелели, и спомените на хората.
Но остава и въпросът: как страна, която някога произвеждаше собствена високотехнологична електроника, позволи толкова голяма част от тази индустриална база да изчезне?
Post Comment