62199 ареста за година заради публикации в социалните мрежи: Докъде стига цензурата във Великобритания?
62 199 ареста и новият спор за свободата на словото: Докъде стига цензурата във Великобритания?
Свободата на словото от десетилетия е представяна като една от фундаменталните ценности на европейската демокрация. Великобритания пък традиционно се възприема като една от люлките на парламентаризма и гражданските свободи. Но случващото се през последните години поставя все по-неудобен въпрос: къде свършва защитата от заплахи и тормоз и къде започва наказването на мнения?
В социалните мрежи широко се разпространява числото 62 199 за арести през последните пет години, свързвани с публикации, съобщения и публично изразяване. То трябва да се използва внимателно, защото официална британска статистика, доказваща, че всички тези хора са арестувани конкретно за постове или протестни скандирания, няма.
Това обаче не означава, че проблемът е измислен.
Данните, събрани чрез искания по Закона за свобода на информацията, показват, че само през 2023 г. 37 полицейски управления в Англия и Уелс са извършили 12 183 ареста по разпоредби на Communications Act 2003 и Malicious Communications Act 1988. Това означава средно над 30 ареста дневно. Британският парламент впоследствие официално обсъжда тези числа и опасенията за въздействието на законодателството върху свободата на словото.
Тук също има важна подробност. Не всеки подобен арест е за политическо мнение или обикновен пост във Facebook. Законите обхващат широк кръг комуникации, включително заплашителни, непристойни и злонамерени съобщения. Именно затова директното представяне на всички арестувани като „политически затворници за постове“ би било подвеждащо.
Но мащабът е достатъчен, за да предизвика сериозен обществен дебат. Критиците питат дали полицията трябва да отделя толкова значителен ресурс за изказвания в интернет и дали понятия като „грубо обидно“ съдържание не оставят прекалено широко поле за субективно тълкуване.
Този спор избухва с нова сила на фона на антимиграционните демонстрации във Великобритания.
През последните дни Дувър и Портсмът се превърнаха в центрове на напрежение. Протестиращи блокираха пътища и се опитаха да възпрепятстват транспортирането на пристигнали през Ламанша мигранти. Властите определиха част от действията като заплашителни и незаконни, докато участниците твърдят, че правителството отказва да чуе общественото недоволство от миграционната политика. Стигна се до сблъсъци, арести и значително полицейско присъствие.
Полицията в Портсмът вече използва нови правомощия, позволяващи забрана на покриването на лицата по време на протести. В определената зона демонстрант, който прикрива самоличността си, може да бъде арестуван. Аргументът на властите е, че мярката е необходима за предотвратяване на насилие и последващо идентифициране на нарушителите.
Точно тук възниква и един от най-споделяните епизоди в социалните мрежи. На разпространявано видео мъж, облечен с бурка, влиза в разговор с полицай относно разкриването на лицето си и прави твърдение за своята полова и религиозна идентичност. Клипът се използва масово като илюстрация на предполагаемите противоречия при прилагането на новите правила.
Контекстът и пълната последователност на случилото се във видеото обаче трябва да бъдат независимо установени, преди то да бъде представяно като доказателство за официална полицейска политика.
И точно това прави британския случай толкова интересен. Дебатът вече не е просто между „свобода“ и „цензура“. От едната страна стои задължението на държавата да преследва реални заплахи, тормоз и призиви към насилие. От другата е опасността постепенно да бъде разширена границата на наказуемата реч така, че гражданите да започнат да се страхуват не само да заплашват, а просто да изразяват непопулярни или груби мнения.
Свободата на словото няма особена стойност, ако защитава единствено думи, с които всички са съгласни.
Именно затова Великобритания в момента се превръща в своеобразен европейски тест. Въпросът вече не е дали речта трябва да има някакви законови граници. Такива съществуват във всяка демокрация. Въпросът е колко далеч може да стигне държавата в тяхното разширяване, преди защитата на обществото да започне да прилича на контрол върху допустимото мнение.
Post Comment