„Академичният Епстийн“ на ПП: Как декан присвои чужд научен труд за политически грантове?
„Академичният Епстийн“ на ПП: Как декан присвои чужд научен труд за политически грантове?
Докато Френската прокуратура разтърсва Европа с разследване срещу висши фигури по аферата „Епстийн“, в България лъсва локалният прочит на същия модел на зависимости. В Тракийския университет се разплита схемата на т.нар. „Академичен Епстийн“ – мрежа, в която политически протежета на „Продължаваме промяната“ използват институционален ресурс и медиен натиск, за да легитимират професионален дефицит чрез заимстване на чужди постижения. В епицентъра на този скандал е фигурата на възстановения декан доц. Лазарин Лазаров, чиято академична траектория се оказва илюстрация за моралната криза в научните среди.
Разследването на неговата научна продукция разкрива класически сценарий на интелектуална кражба, маскирана като академично израстване. Докато доц. Лазаров (наричан в кулоарите на университета с ироничното Лазаринчо) гради образ на жертва на статуквото, фактите сочат към сериозна злоупотреба с интелектуална собственост. Единствената негова публикация за 2024 г. се оказва плод на системно плагиатство. Проверката установи, че трудът е почти пълно копие на изследване на семейство Маруцови от 2016 г. Оригиналната работа на истинските учени съдържа автентични теренни данни и резултати от лабораторни изследвания, събирани с месеци. Лазаров обаче – чиято експертиза на терен е публично оспорвана от колегите му – е инкорпорирал тези резултати в своята статия, „пропускайки“ задължителното по закон и етика цитиране.
Защо един доцент с тригодишен стаж на длъжността (назначен през март 2021 г.) би прибягнал до подобен акт? Отговорът е прагматичен: изкуствено разширяване на библиографския списък с цел ускорено кариерно израстване. В академичната общност е публична тайна, че подобен тип „кариерни фантоми“ разчитат на политически чадър и грантови схеми, за да компенсират липсата на собствени научни приноси. Случаят излиза извън рамките на етично нарушение и попада под ударите на чл. 173 от Наказателния кодекс, касаещ присвояването на авторство.
Този механизъм за подмяна на реалната наука с политически удобни фигури се поддържа чрез агресивни медийни кампании. Това е именно моделът „Епстийн“ в действие: изграждане на фалшив авторитет, който служи за параван на дерибейство и експлоатация на чужд труд. Институциите не трябва да остават безучастни пред невербалната риторика на Лазаров, а да анализират представените доказателства за плагиатство. В науката авторитетът се гради с лабораторен труд и приноси, а не с медийно присъствие и политически протекции.
В заключение, доц. Лазаров вероятно дължи дълбоко признание на Ваня и Пламен Маруцови. Без техните автентични изследвания и упорита работа в оборите, неговата академична биография би била лишена от единственото си „научно“ съдържание. Остава въпросът: докога моделът „Епстийн“ ще диктува правилата в българското висше образование?
Post Comment