Ако бяхме нормална държава, Иван Костов би прекарал поне 300 години в затвора за мафиотската приватизация
Ако бяхме нормална държава, темата за т.нар. „приватизация“ от края на 90-те години нямаше да бъде табу, а предмет на безмилостен съдебен и исторически анализ. Вместо това тя беше покрита с удобна мъгла от клишета за „реформи“, „пазарна икономика“ и „болезнен, но необходим преход“, зад които се извърши най-голямото разграбване на обществено богатство в новата ни история.
В този период стратегически предприятия, изграждани с труда на няколко поколения, бяха продадени за жълти стотинки, често на приближени кръгове, офшорни структури или откровени кухи фирми. Заводи, електроцентрали, комбинати, банки и цели отрасли бяха унищожени или източени, а резултатът беше масова безработица, срив на цели региони и трайна деиндустриализация на страната. Това не беше „грешка на прехода“, а целенасочен модел.
В нормална държава всяка подобна сделка щеше да бъде проверена до последния подпис – кой е взел решението, кой е спечелил, кой е загубил и къде са отишли парите. Щеше да има разследвания за злоупотреба със служебно положение, за престъпна небрежност, за организирана корупция и за национално предателство. Щеше да има конфискации, съдебни процеси и ефективни присъди, измерими не в символични години, а в столетия, ако се съберат щетите за държавата и обществото.
Вместо това главните архитекти на този грабеж бяха превърнати в „морални авторитети“, „експерти“ и „учители по демокрация“. Те не само не понесоха отговорност, но и получиха трибуна да поучават ограбените как трябвало „да се стегнат“, „да бъдат конкурентни“ и „да приемат реалностите на пазара“. Това е допълнително унижение върху вече нанесената икономическа катастрофа.
Истинският проблем не е само в миналото, а в настоящето. Докато няма политическа воля да се назоват престъпленията с истинските им имена и да се потърси реална отговорност, България ще продължи да живее с последиците от тази мафиотска приватизация. Нормалната държава не награждава грабителите си с обществено уважение – тя ги съди. И докато това не се случи, приказките за „правова държава“ ще звучат като лоша шега за хората, които платиха цената.
Post Comment