Журналистика или престъпление: Правната присъда за екшъна на Соня Колтуклиева срещу Михаела Доцова

Президентските избори
2026г. ще останат в аналите на българската
политика със своя особен политически
колорит. Неповторим и с неподправен
комичен стил. Трябва да си призная, в
мен се борят аналогиите с литературните
герои едновременно на Алеко и Чудомир
– еднакво колоротни, неподправени,
силно синтезиращи и ухаещи на примитивизъм.
«Бай Ганьо прави избори» на Алеко или
«Избирател» на Чудомир. И нека не се
учудваме на избирателната активност
на Негово Превъзходителство Избирателя.
Като следях, макар и не особено често,
предизборните прояви на 70% от кандидатите
не можах да прогоня от себе си мисълта,
че изборният инстинкт на българските
политици от времето на Алеко и Чудомир
е устойчива характеристика. Слава Богу,
имаше и изключения.

Като елмаз
в короната на всички недоразумения в
президетската надпревара тази година
все пак блесна инцидентът между журналиста
Соня Колтуклиева и председателя на
Народното събрание Михаела Доцова,
разиграл се на 22 октомври 2026 г. пред
централата на „Прогресивна България“
в София. Той повдига важни въпроси за
личната култура на част от участниците,
пълно скъсване с чувството за реализъм,
болезнена липса на самооценка и
самоирония. Но и не на последно място –
за границите на журналистическата
свобода и дължимото уважение към висшите
държавни институции.

Първоначалният
фокус на общественото внимание бе върху
действията на охраната на НСО, по който
се изказа май почти всеки втори българин
на възраст между 18 -78 години. Иска ми се
обаче за пълнота на описанието да
предложа и кратък правен анализ на
поведението на самата Колтуклиева.
Нямам особена надежда, че това ще доведе
до нещо значимо и все пак се изкушавам
да представя поне един по-различен
поглед към ТЕМАТА НА НАЦИЯТА преди деня
на изборите.

Настоящият
текст има за цел да предложи такава
оценка, като съпостави конкретните
действия и думи на журналистката с
изискванията на българското наказателно
право, международните стандарти за
защита на представителите на държавната
власт и оперативната практика на службите
за сигурност. Времето на този инцидент
– избрано точно преди президентските
избори – е явен опит да се хвърли
политическа сянка върху избирателната
кампания на една част от кандидатските
двойки. Доста непристойна постъпка,
приличаща на дребно провинциално
еснафско заяждане на фона на мащаба на
залога на тези президентски избори.

Инцидентът
се разиграва на 22.10.2026г., пред централата
на ПП «Прогресивна България». На мястото
г-жа Михаела Доцова е била в ефициолно
качество, като Председател на Народното
събрание. Според медийни статии, след
като Доцова се качва в служебния си
автомобил, Колтуклиева се приближава
и се опитва да отвори вратата. По данни
на самата журналистка, тя е задала въпрос
за провалено заседание, след което
„дръпнах вратата и с високо вдигнат
телефон горе продължих да я питам“.
Според медийни източници пълните ѝ думи
са били: „Излез! От какво се страхуваш?“,
както и „Излез да говорим с теб, от какво
се страхуваш? Излез. Излез да говориш с
нас“. Малко преди това тя е отправила
и въпрос: „Госпожо Доцова, защо два пъти
проваляте изслушванията…?“

Фактът,
че инцидентът е станал пред централата
на партия „Прогресивна България“, а
не пред сградата на Народното събрание,
не променя правния статут на Доцова.
Следните основания обосновават това:

• Конституционна
  представителна функция (чл. 77, ал. 1, т.
  1 от Конституцията): Председателят
  представлява Народното събрание –
  правомощие, което не е териториално
  ограничено до сградата на парламента,
  а обхваща всички официални и публични
  прояви в качеството на ръководител на
  законодателната власт.
• Непрекъснат
  характер на охраната по ЗНСО: Председателят
  е постоянно охранявано лице. Охраната
  не се „включва“ и „изключва“ според
  географското местоположение – тя е
  непрекъсната, защото длъжността е
  постоянна. Реакцията на НСО е била
  именно в изпълнение на законовото
  задължение за непосредствена сигурност
  на охраняваното лице.
• Служебен
  автомобил на НСО като обективен белег:
  Инцидентът е станал в момента, в който
  Доцова е влизала в служебния автомобил
  на НСО, за да потегли. Този автомобил
  не е личен транспорт – използва се
  единствено за служебни цели. Присъствието
  му на мястото е обективен индикатор,
  че председателят се е намирал в служебен
  режим на придвижване.
• Партийното
  събитие не изключва служебния характер:
  Като председател на НС Доцова е публична
  фигура; участието ѝ в обществени прояви
  – включително партийни – е част от
  политическата и представителната
  дейност, свързана с длъжността. Тя
  продължава да бъде председател на
  парламента и се ползва със съответния
  статут на охранявано лице.
• Функционален
  анализ по смисъла на НК: „Изпълнение
  на служебни задължения“ не означава
  само конкретно действие в сградата на
  институцията. То обхваща цялостната
  дейност по осъществяване на правомощията
  на длъжността, включително придвижването
  до и от места, свързани с тази дейност.
  Следователно деянието е насочено срещу
  лице в изпълнение на служебни задължения
  – квалифициращ признак по чл. 325, ал. 2
  от НК.

ЛИНГВИСТИЧЕН
АНАЛИЗ НА ОБРЪЩЕНИЕТО НА „ТИ“

Най-яркият
маркер за неуважение в поведението на
Колтуклиева е обръщението на „ти“ към
председателя на Народното събрание. В
българския език изборът между „ти“ и
„Вие“ не е просто граматическо правило,
а социалнокултурен код, който отразява
йерархията и степента на уважение. В
българската културна среда, обръщението
на ТИ свидетелства за близки равнопоставени
отношения между участниците в разговора.
В официален институционален контекст
обръщението към лице на висша държавна
длъжност задължително е на „Вие“ и с
титла („Госпожо Председател“).
Използването на „ти“ е категоричен
отказ да се признае йерархичното
превъзходство на длъжността и представлява
символично „сваляне“ на Доцова от
поста ѝ и приравняване към всеки случаен
гражданин. Тя е третирана не като
представител на законодателната власт,
а като обикновен човек, с когото може
да се говори на равни начала или дори
от позиция на превъзходство – чрез
императивните форми „Излез“ и „говориш“.

Императивният
тон, повторението на „Излез“ и реторичният
въпрос „От какво се страхуваш?“ превръщат
репликите от журналистическо запитване
в категорична заповед и психологически
натиск. Фразата „говориш с нас“ създава
опозиция „ние (журналистите/обществото)
– ти (властта)“, което цели да легитимира
агресивното поведение като колективен
натиск. В съвкупност тези лингвистични
особености разкриват съзнателно и
целенасочено посегателство върху
достойнството на председателя на
парламента, а не обикновено задаване
на въпрос.

ВЪТРЕШНОПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ПОВЕДЕНИЕТО НА СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА ПО
БЪЛГАРСКОТО ПРАВО

Поведението
на Колтуклиева надхвърля рамките на
административното нарушение „дребно
хулиганство“ по Указ № 904 и следва да
се квалифицира по наказателноправните
състави на Наказателния кодекс (НК).

Основна
квалификация: чл. 325, ал. 2 от НК (хулиганство
с особена дързост). Съставът изисква
„непристойно поведение, което грубо
нарушава обществения ред и изразява
явно неуважение към обществото“, като
квалифицираният състав по ал. 2 е налице,
когато деянието „по своето съдържание
се отличава с изключителен цинизъм или
дързост“ или е съпроводено със „съпротива
срещу орган на властта“. Принудителното
отваряне на вратата на автомобила на
НСО, в който се намира председателят на
парламента, в съчетание с повелителните
реплики и обръщението на „ти“,
представлява действие с изключителна
дързост, което грубо нарушава обществения
ред и засяга авторитета на държавната
власт. Предвиденото наказание е лишаване
от свобода до пет години.

Алтернативна
квалификация: чл. 143, ал. 1 от НК (принуда).
Съставът изисква „чрез сила или заплаха“
лице да бъде принудено да направи или
да не направи нещо противно на волята
му. Колтуклиева упражнява физическа
сила – доближава се до вратата на
служебния автомобил на Председателя
на Народното събрание в момент, като
избира момента когато охранителят се
отдалечава на няколко крачки и дърпа
вратата. Репликите й звучат като опит
за психическа принуда (императивните
реплики), за да принуди Доцова да излезе
от автомобила и да отговори на въпросите
ѝ. В противен случай, случаят заплашва
да урони авторитета на Председателя на
Парламента, като държавник, който
игнорира искания на журналист. Предвиденото
наказание е лишаване от свобода до шест
години. Заслужава да се помисли, доли
прокуратурата да не повдигне обвинение
по съвкупност от двата състава, ако се
установи, че деянията имат различна
насоченост – хулиганството засяга
обществения ред, а принудата – личната
свобода на председателя.

Поради
високата обществена опасност, особената
дързост и засягането на сигурността на
висш държавен служител, деянието не
може да бъде квалифицирано като дребно
хулиганство по административен ред.
Бившият шеф на НСО също определя
действията като „нарушение на обществения
ред“, което изисква реакция.

МЕЖДУНАРОДНОПРАВНА
ОЦЕНКА

От гледна
точка на международните стандарти,
поведението на Колтуклиева представлява
посегателство върху сигурността и
достойнството на представител на
държавната власт. Председателят на
Народното събрание е вторият по ранг
държавен служител и представлява
законодателната власт. Принципът на
неприкосновеност на представителите
на държавата е установен в международното
право, а Конвенцията за предотвратяване
и наказване на престъпленията срещу
международно защитени лица (1973 г.)
установява, че посегателството срещу
сигурността на лица, представляващи
държавата, е престъпление с повишена
обществена опасност, защото засяга не
само личността, но и държавния суверенитет.
Резолюция 49/60 на Общото събрание на ООН
осъжда всички актове на насилие срещу
държавни служители. При известно
обобщение, може да се разсъждава в посока
на действия, които създават прецедент
за неуважение на Председател на Парламент
от страна на български или чуждестранен
гражданин.

В
сравнителноправен план, в държави като
Великобритания, Германия, Франция и
Италия, отварянето на вратата на автомобил
на председател на парламент или друг
висш държавен служител ще предизвика
незабавна физическа намеса и наказателно
преследване по състави, аналогични на
българските чл. 325 и чл. 143 от НК. Създаването
на конкретна опасност за живота на
председателя – дори без настъпили
последици – представлява „застрашаване
на сигурността на държавен служител“,
което международното право разглежда
като сериозно посегателство.

В практиката
на службите за сигурност, аналогични
на НСО, действията на лица, които се
приближават до висши представители на
властта под претекст за журналистическа
дейност, се третират с изключително
висока степен на подозрение. Това не е
теоретична хипотеза, а резултат от
дългогодишен опит, при който зад паравана
на „невинна журналистическа активност“
многократно са били прикривани реални
опити за покушения. Свободният достъп,
който журналистите имат до публични
събития, пресконференции и дори до
близостта на охранявани лица, ги прави
идеално прикритие за нападатели. Затова
стандартните оперативни процедури
изискват служителите на НСО да реагират
незабавно и с превантивна сила при всяко
физическо приближаване до охранявания
автомобил, независимо от декларираната
професия на лицето.

Известни
са не малък брой случаи в международната
практика, когато действията на Колтуклиева
– физическа намеса в автомобила на
председателя на парламента – са възприети
от охраната като непосредствена заплаха
за сигурността, а не като обикновено
журналистическо запитване.

• Ахмад
  Шах Масуд (Афганистан, 2001 г.): Лидерът
  на Северния алианс е убит от двама
  атентатори, свързани с „Ал Кайда“,
  които се представят за журналисти и
  заснемат интервю с него. Бомбата е
  скрита в телевизионна камера. Този
  случай се превръща в класически пример
  за това как журналистическото прикритие
  позволява на нападателя да се доближи
  фатално до охранявано лице.
• Опит
  за покушение срещу Барак Обама (Турция,
  2009 г.): Турските служби за сигурност
  арестуват сирийски гражданин, който
  планира да убие президента Обама с нож.
  Заподозреният е носел фалшива прес
  карта за репортер на телевизия „Ал
  Джазира“, което му е осигурявало
  претекст да се доближи до охраняваната
  зона.
• Убийство
  на индийски политик на живо в ефир
  (Индия, 2023 г.): Трима нападатели се
  представят за журналисти и се приближават
  до бившия политик Атик Ахмед под претекст
  за интервю, след което откриват огън в
  пряко телевизионно излъчване. Случаят
  демонстрира колко бързо журналистическият
  достъп може да бъде превърнат в
  смъртоносно оръжие.
• Артур
  Денисултанов-Курмакаев (Украйна, 2017
  г.): Чеченският наемен убиец живее повече
  от година в Киев под прикритието на
  журналист, преди да опита да убие Адам
  Осмаев и съпругата му Амина Окуева. Той
  се представя за репортер на френски
  медии, за да се доближи до целите си.
• Фидел
  Кастро (Куба, 1960-те – 2000-те): Кубинските
  служби за сигурност документират
  стотици опити за покушение срещу
  команданте Кастро. Сред тях има случаи,
  при които агенти на ЦРУ или техни
  сътрудници са използвали прикритие на
  журналисти или други цивилни професии,
  за да се доближат до него – например
  по време на пресконференции или
  обществени събития.
• Владимир
  Путин (Русия): Руските служби за сигурност
  многократно са съобщавали за предотвратени
  опити за покушение срещу президента
  Путин, при които нападателите са
  използвали различни прикрития,
  включително представяне за журналисти
  или медийни работници, за да се доближат
  до охранявани обекти или маршрути.
• Улоф
  Палме (Швеция, 1986 г.): Макар убийството
  на шведския премиер да не е извършено
  от човек, представящ се за журналист,
  разследването години по-късно разкрива,
  че журналистически разследвания и
  публикации са били използвани като
  част от сложна информационна среда
  около покушението. Случаят подчертава
  колко трудно е да се разграничи истинската
  журналистическа дейност от оперативно
  прикритие в близост до висши длъжностни
  лица.
• Доналд
  Тръмп (САЩ, 2024–2026 г.): В рамките на
  по-малко от две години Тръмп е обект на
  поне три документирани опита за покушение
  – безпрецедентна серия в съвременната
  американска история. На 13 юли 2024 г. по
  време на митинг в Батлър, Пенсилвания,
  20-годишният Томас Матю Крукс открива
  огън с полуавтоматична пушка; куршумът
  пронизва горната част на дясното ухо
  на Тръмп, а един присъстващ загива. На
  15 септември 2024 г. в голф клуба на Тръмп
  в Уест Палм Бийч, Флорида, служители на
  Secret Service
  забелязват 58-годишния Райън Рут с пушка,
  скрита в храстите до игрището, и го
  задържат, преди да открие огън. През
  април 2026 г. въоръжен мъж е задържан на
  проверката за сигурност на годишната
  вечеря на кореспондентите в Белия дом
  във Вашингтон Хилтън – същото място,
  където през 1981 г. е прострелян президентът
  Роналд Рейгън. Всеки от тези инциденти
  показва, че физическото приближаване
  до охранявано лице – дори под формата
  на публично събитие или журналистическа
  активност – е реален вектор за атака.
• Чарли
  Кърк (САЩ, 2025 г.): На 10 септември 2025 г.
  консервативният активист и близък
  съюзник на Тръмп е застрелян от
  снайперист, разположен на покрив на
  около 120 метра разстояние, докато говори
  пред студенти в двора на Университета
  „Юта Вали“ в Орем, щата Юта. Разследването
  установява, че въпреки огромната публика
  и откритото пространство, около сградите
  не е имало нито проверка на багаж, нито
  металдетектори, нито дрон за наблюдение
  на покривите – стандартни мерки, които
  биха могли да предотвратят атаката.
  Семейството на Кърк директно свързва
  риска от „снайперист на покрив“ с
  опита за покушение срещу Тръмп година
  по-рано, подчертавайки, че заплахата е
  била напълно предвидима. Случаят е
  показателен, че дори охранявано лице
  с публична функция може да бъде атакувано
  от разстояние, ако периметърът около
  него не е под контрол – и че физическата
  близост на цивилни (включително
  журналисти) до охранявания обект е част
  от същия риск.
• Обща
  заплаха за президентите на САЩ:
  Американските служби за сигурност
  (Secret Service)
  документират множество случаи, в които
  лица, представящи се за журналисти, са
  се опитвали да се доближат до президенти.
  Например, при опита за убийство на Обама
  в Турция, както и при други предотвратени
  заговори, фалшивите прес акредитации
  са били използвани като средство за
  преодоляване на първоначалните проверки
  за сигурност.

Тези
примери не са просто любопитни факти;
те са оперативната логика, стояща зад
действията на гарда на НСО. Когато
Колтуклиева принудително отваря вратата
на автомобила на председателя на
Народното събрание – дори и да твърди,
че е журналист – тя задейства същия
протокол за сигурност, който е спасил
живота на редица световни лидери.

ЗНАЧЕНИЕТО
НА РЕШЕНИЕТО НА СОФИЙСКИЯ ВОЕНЕН СЪД

Решението
на Софийския военен съд от 23 октомври
2026 г. да не задържи под стража гарда
Мартин Варадинов има важно значение за
цялостната картина. Съдът е приел, че
не е необходимо налагане на мярка за
неотклонение и го е освободил незабавно.
Защитата е изтъкнала, че Варадинов е
служител на НСО от 2017 г. без дисциплинарни
нарушения, както и че служителите на
НСО не са разпознали Колтуклиева като
журналист, защото не е имала микрофон
и камера, а е била с телефон. Адвокатът
е подчертал, че „Колтуклиева е предприела
незаконосъобразно отваряне на вратата“
и че клиентът му е действал по правилник,
в синхрон със Закона за НСО.

Макар
решението да не е окончателно, то
потвърждава от обратната страна, че
поведението на Колтуклиева е представлявало
заплаха, изискваща намеса, и че действията
на охраната са били в рамките на законовите
ѝ правомощия по Закона за НСО. Това
допълнително подчертава противоправността
на поведението на журналистката. Бившият
шеф на НСО генерал Миланов определя
решението на съда като „напълно
основателно“.

И за да
завърша и аз ТЕМАТА НА НАЦИЯТА, която
не излъчва особена политическа
изобретателност, ще кажа нещо в заключение.

Поведението
на Соня Колтуклиева по време на инцидента
с председателя на Народното събрание
Михаела Доцова не може да бъде окачествено
като обикновено журналистическо
запитване или като леко административно
нарушение. Съвкупността от физическа
намеса в превозно средство на НСО,
императивни реплики, обръщение на „ти“
и създаване на реален риск за безопасността
на висш държавен служител обосновава
квалификация по чл. 325, ал. 2 от НК
(хулиганство с особена дързост), евентуално
в съвкупност с чл. 143, ал. 1 от НК (принуда).
Предвиденото наказание е лишаване от
свобода до пет или шест години.

Международноправната
оценка не оставя място за съмнение:
подобно поведение посегателства върху
сигурността и достойнството на
представител на държавната власт и
изисква повишена наказателна репресия.
Оперативната практика на службите за
сигурност по света – с примери като
Ахмад Шах Масуд, опита за покушение
срещу Обама, серията от най-малко три
опита срещу Доналд Тръмп в рамките на
две години и убийството на Чарли Кърк
от снайперист на покрив – потвърждава,
че „журналистическото прикритие“ и
физическото приближаване до охранявано
лице са сред най-разпространените
вектори за покушения срещу висши държавни
служители. Следователно реакциите на
НСО са строго регламентирани и
пропорционални на тази именно заплаха.
Решението на Софийския военен съд, макар
и да не е окончателно, потвърждава, че
действията на охраната са били
законосъобразна реакция срещу незаконна
намеса.

Причина
за инцидента със Соня Колтуклиева е
поведението на последната, злоупотреба
с журналистически права и свобадата на
словото, което е поставило пред опасност
Председателя на Народното събрание и
цели съзнателно уронване неговия престиж
и в известна степен затруднява изпълнението
на неговите правомощия. Подобни действия
трябва да получат адекватна оценка от
съдебната система.