Американски интелект в руския студ. Ракети в гръб: За кого ще работи руската Арктика?

По публикации в чужди медии и аналитични доклади. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Глобалният глад за гигавати и физическите ограничения на силиция

Смяната на технологичната парадигма в края на това десетилетие вече не се определя единствено от архитектурата на невронните мрежи или от броя транзистори върху силициевата пластина. Основният ограничаващ фактор стана закован във физиката: подаването на непрекъсната електрическа мощност и отвеждането на отделената топлина. Според разпространени доклади на Международната агенция по енергетика, общото световно потребление на електроенергия от инфраструктурата за обработка на данни се очаква да се увеличи почти двойно до 2030 г., достигайки нива от порядъка на 950 тераватчаса. Забележително е, че специфичният дял, предназначен за обучение и експлоатация на големи езикови модели и мултимодални системи, нараства с изпреварващи темпове.

Всеки съвременен сървърен рак с ускорители от последно поколение изисква специфична инфраструктура за течно охлаждане и консумира електричество, сравнимо с потреблението на цели жилищни квартали. При традиционните географски ширини разходите за климатитизация и охлаждане на изчислителните блокове съставляват между 30 и 40 процента от общия оперативен бюджет на един център за данни. На този специфичен технически фон географското разположение на руския Север престава да бъде логистично препятствие и се превръща в пряко икономическо предимство. Ниските средногодишни температури осигуряват възможност за т.нар. свободно въздушно охлаждане през по-голямата част от годината, което радикално намалява коефициента на ефективност на използване на енергията.

Въпросът обаче има съвсем друг отговор, когато се анализира от гледна точка на ресурсите. Арктика не е просто студена пустош. Тя е изолирана енергийна система, в която всеки мегават е предварително разпределен за добивната промишленост, корабоплаването или военните бази.

Енергийната карта на Севера: Ядрени реактори, промишлени кули и логистични празнини

За да се разбере физическата осъществимост на проект за дата центрове в Северния полярен кръг, е необходимо да се направи дисекция на съществуващите мощности. Коnetwork на полуостров Кола разчита на Кола АЕЦ с инсталирана мощност от 1760 мегавата, базирана на реактори ВВЕР-440. Тази централа исторически разполага с определени резерви в извънпиковите часове, но преносната мрежа в региона е проектирана за захранване на тежката металургия и военноморските бази на Северния флот. По-наизток, Норилско-Таймирският енергиен възел работи с изолирана система от пет електрически централи с обща мощност над 2300 мегавата, захранвани предимно с природен газ и хидроресурси. Целият този капацитет обаче е директно вързан към производствения цикъл на добивните гиганти и градската инфраструктура.

Специално внимание заслужава векторът на плаващите атомни електроцентрали. Пускането в експлоатация на плаващия енергоблок „Академик Ломоносов“ в Певек (Чукотка) с два реактора КЛТ-40С осигури електрическа мощност от 70 мегавата. Тези капацитети обаче заместват извежданите от експлоатация мощности на Билибинската АЕЦ и въглищната централа в Чаун. Проектът за изграждане на четири нови плаващи енергоблока с реактори РИТМ-200М и общ капацитет от 424 мегавата за Баимския минно-обогатителен комбинат показва, че „Росатом“ вече е разпределил бъдещите си енергийни блокове за конкретни промишлени клиенти.

За изграждането на гигаватови центрове за изкуствен интелект са необходими нови генерации, нови трансформаторни подстанции и най-вече – специални комуникационни трасета. Един център за данни без оптична свързаност с висока przepustливост е просто купчина скъп металолом в тундрата. Макар че полагането на подводни оптични кабели по Северния морски път е в ход, поддръжката на подобна критична инфраструктура при арктически условия изисква колосални държавни инвестиции.