Андрей Райчев за „Петрохан“: Страхът от осветляване ли е ключът към ужасяващата трагедия?

Браво на Андрей Райчев за безпощадния анализ на една от най-мрачните истории, разтърсили България през последните месеци. Случаят „Петрохан“ продължава да поражда въпроси, спорове и крайно противоположни реакции, а всяко ново свидетелство добавя още един пласт към трагедията.

Една от най-тежките теми е поведението на родителите, които отказват да приемат най-мрачните версии за случилото се. Обяснението, което Райчев предлага, е човешки разбираемо: ако един родител е вярвал на определени хора, поверявал им е детето си и дори е финансирал неговото участие в организирани от тях дейности, изправянето пред подозрение, че там може да са се случвали тежки неща, представлява психологически удар, който трудно може да бъде понесен.

Отричането в такава ситуация не е непременно доказателство за липса на разум. То може да бъде опит човек да защити целия свят, който до този момент е смятал за истински.

Но именно затова обществото има нужда от пълната истина.

Особено важни в този контекст са разказите около момичето, което е пребивавало с групата и е пътувало с Ивайло Калушев, Николай Златков и 15-годишния Александър до бургаското село Българи. Публично бяха разпространени сведения от семейството му, според които след завръщането си детето е разговаряло с баща си, а впоследствие той е потърсил обяснение от Калушев и Златков.

Именно тези обстоятелства пораждат една от най-сериозните версии за възможен мотив: страх, че случилото се ще бъде осветено и ще достигне до полицията.

Това обаче трябва да бъде казано ясно. Версията за конкретен мотив не е равнозначна на доказан мотив. Последната публична информация от разследването, представена от БНТ на 14 септември 2026 г., е, че експертите не са установили външна намеса при смъртта на шестимата, а според прокуратурата разследването продължава. Близки на загиналите оспорват част от направените изводи.

Факт е и че Ивайло Калушев, Николай Златков и 15-годишното момче бяха открити мъртви в кемпер край Околчица, след като по-рано бяха издирвани във връзка със случая „Петрохан“.

Междувременно къща, свързана с Калушев в село Българи, беше претърсена от полицията в рамките на разследването, след като стана ясно, че групата е пребивавала там дни преди трагичните събития.

Именно тук случаят престава да бъде просто криминална хроника. Той се превръща във въпрос за отговорността на възрастните, за механизмите, които позволяват деца да попадат в затворени среди, и за институциите, които би трябвало да разпознават риска навреме.

Затова въпросите не трябва да бъдат заглушавани. Ако има длъжностни лица, институции или други хора, които са разполагали с информация и не са реагирали, обществото има право да научи кои са те, какво са знаели и кога са го научили. Ако има нарушения, отговорността трябва да бъде установена по закон.

„Петрохан“ шокира България не само заради броя на загиналите. Шокът идва и от усещането, че зад една привидно подредена система от лагери, обучение, планински дейности и доверие може да има друга действителност.

Точно затова истината не трябва да бъде нито защитавана, нито атакувана според това на кого симпатизираме.

Тя трябва да бъде доказана.

Докрай.