Асен Василев: Ако бяхме позволили референдум за Еврото, Путин щеше да победи

Асен Василев от години има последователна позиция срещу идеята българите да бъдат питани на референдум за приемането на еврото. И макар понякога политическият спор да звучи така, сякаш зад всяко искане за допитване наднича Кремъл, реалните му публични аргументи са малко по-конкретни.

Още като финансов министър Василев заявява директно:

„Че е противоконституционен, като за начало, тъй като ние сме подписали в договора за присъединяване към ЕС, че ще приемем еврото.“

Според него България вече е поела международен ангажимент и затова подобен въпрос не може просто да бъде върнат към гражданите чрез референдум. Василев продължава:

„Да подлагаме на референдум нещо, което е ратифицирано в международен договор, мисля, че противоречи на Конституцията.“

Тук идва и големият парадокс.

Гражданите могат да избират депутатите, които ратифицират международните договори. Могат да сменят управляващите. Могат да определят кой да бъде президент и кой да съставя правителство.

Но когато поискат сами да бъдат попитани по конкретен въпрос, отговорът вече е: късно е, решението е взето.

Василев защитава и тезата, че България на практика отдавна е икономически свързана с еврото чрез валутния борд.

„Приемайки борда, ние сме приели еврото“, казва той.

И добавя, че още тогава страната се е отказала от самостоятелна парична политика.

Аргументът е ясен: след като левът е фиксиран към еврото, спорът дали България да стане част от еврозоната според него до голяма степен вече е решен икономически.

Само че тук отново възниква неудобният демократичен въпрос.

Ако всичко вече е решено, защо толкова притеснява идеята някой да попита хората?

Един референдум сам по себе си не стреля, не превзема територии и не натиска ядрени бутони. Той прави нещо много по-опасно за всеки политик, убеден предварително в правилния отговор: позволява на гражданите да дадат друг.

През годините Василев е критикувал и политическото използване на страховете около еврото. В парламента той обвинява опонентите на един такъв референдум, че използват опасенията на хората, за да печелят политическа подкрепа.

Според него твърденията, че приемането на еврото ще доведе автоматично до огромно поскъпване или че България ще плаща дълговете на други държави, се използват за мобилизиране на избиратели.

Това вече е напълно легитимен политически спор.

Но решението дали гражданите са достатъчно информирани, за да бъдат питани, е съвсем друг въпрос.

Защото демокрацията има неприятния навик да допуска и грешни според управляващите мнения.

След присъединяването на България към еврозоната Василев отново припомни позицията си, заявявайки, че Конституционният съд е определил подобен референдум като невъзможен.

Така постепенно около темата се оформя една интересна политическа философия:

народът е върховен суверен, но в строго определени часове.

На парламентарни избори може.

На президентски избори може.

На местни избори може.

Но ако въпросът е прекалено важен, тогава очевидно става прекалено рисковано да бъде зададен.

И точно тук спорът вече не е само за еврото.

Той е за границите на пряката демокрация.

Защото човек може да бъде твърдо „за“ еврото и едновременно с това да смята, че гражданите трябва да могат да бъдат питани. Както може да бъде твърдо „против“ еврото и да приеме резултат от референдум в обратната посока.

Истинският тест за демокрацията не е когато народът казва това, което политиците искат да чуят.

Тестът идва, когато има опасност да каже нещо друго.

И може би точно затова една малка хартиена бюлетина понякога изглежда толкова страшна.

Статията е художествена измислица с развлекателна цел и не отразява реални факти и събития, снимката е генерирана с AI*