Асен Василев: Който гласува за Румен Радев е агент на Путин!

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Политическата реторика в България отново премина в крайна фаза, след като Асен Василев направи изключително остро изявление, което предизвика вълна от реакции. Според него вотът за Румен Радев вече не бил просто политически избор, а акт на лоялност към интересите на Кремъл. Василев заяви, че в настоящата международна обстановка не съществува „невинен“ неутралитет и че всяка подкрепа за Радев фактически работи в полза на руската геополитическа линия.

По думите му българското общество е изправено пред ясен избор – дали страната да остане част от европейската и евроатлантическата общност, или да бъде тласната към зависим модел, в който решенията се диктуват отвън. Той определи посланията за суверенитет и „балансирана политика“ като удобна фасада, зад която се крие отказ от реална принадлежност към Запада.

Василев не спести и директни обвинения към избирателите, които подкрепят президента, като заяви, че те съзнателно или не се превръщат в проводник на чуждо влияние. Според него подобен избор води до изолация, икономическа стагнация и постепенно откъсване от европейските механизми за сигурност и развитие. Изказването му беше прието от поддръжниците като дълго чакана яснота, а от критиците – като опасно заклеймяване на част от българските граждани.

Реакциите не закъсняха и показаха колко дълбоко е разделено обществото. Едни видяха в думите му смелост и отказ от политическа лицемерност, други – опит за демонизиране на опонента чрез крайни внушения. Ясно е обаче, че тонът на кампанията се радикализира и че сблъсъкът около Румен Радев вече не се води на ниво политики, а на ниво идентичност, принадлежност и морални обвинения.

С това изявление Асен Василев постави още по-остро разделителната линия в българската политика, превръщайки избора на президент в символ на геополитическа вярност. Дали тази стратегия ще мобилизира подкрепа или ще задълбочи разлома в обществото, предстои да се види, но едно е сигурно – езикът на компромиса отдавна е изоставен.