„Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната!“ Как СССР спаси България от гръцките териториални претенции
Малко известна страница от българската история разкрива колко тежка е била международната ситуация за страната ни след края на Втората световна война. Гърция предявява териториални претенции за около 10 000 квадратни километра българска земя, населена с приблизително 400 000 души, и настоява България да изплати репарации в размер на 980 милиона долара. В този критичен момент Съветският съюз категорично се противопоставя на териториалните искания, а съветският външен министър Вячеслав Молотов отправя послание, останало в историческите спорове за съдбата на България: „Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната!“
Темата е припомнена от Ина Влахова, която публикува остър исторически коментар за ролята на българската монархия в двете световни войни и за дипломатическата защита на страната ни по време на Парижката мирна конференция.
В своя текст тя поставя въпроса за отговорността на монархическото управление за националните катастрофи и противопоставя решенията на българските владетели на действията на държавите, които впоследствие участват в определянето на следвоенната съдба на България.
Влахова започва с припомняне на участието на България в Първата световна война, когато страната влиза в конфликта на страната на Централните сили по време на управлението на цар Фердинанд.
Авторката обвинява монарха, че е поставил личните си финансови интереси над националните, като твърди, че германската страна е предоставила значителни средства за привличането на България във войната.
Според нея съществуват архивни документи и публикации в тогавашната преса, които свидетелстват за финансовите отношения между германските власти и българския монарх.
Влахова настоява, че тези исторически обстоятелства трябва да бъдат изследвани и припомняни, вместо общественото внимание да се съсредоточава единствено върху идеализирани представи за монархията.
Особено критична е позицията ѝ към цар Борис III и участието на България във Втората световна война като съюзник на държавите от Тристранния пакт.
През март 1941 г. България се присъединява към пакта, което впоследствие се превръща в един от определящите фактори за международното ѝ положение след поражението на нацистка Германия.
Въпреки че България не изпраща войски на Източния фронт срещу СССР, съюзът ѝ с Германия и участието на българската администрация в окупираните територии оказват съществено влияние върху следвоенните преговори.
След политическите промени на 9 септември 1944 г. България преминава на страната на антихитлеристката коалиция и българската армия започва бойни действия срещу германските войски.
Хиляди български военнослужещи загиват или са ранени в заключителния етап на войната.
Влахова посочва общо 34 500 загинали и ранени български войници, участвали в сраженията срещу германската армия.
Въпреки този военен принос международното положение на България след края на конфликта остава изключително сложно.
Съединените щати и Великобритания продължават да разглеждат страната през призмата на предишното ѝ участие във войната на страната на Германия.
Именно в тази обстановка започва дипломатическата битка за условията на бъдещия мирен договор.
Най-сериозните опасения за българската страна са свързани с претенциите на Гърция.
Атина настоява за огромни военни репарации, като в представения от Влахова исторически материал е посочена сумата от 980 милиона щатски долара по цени от 1938 г.
Още по-тревожни са териториалните искания.
Гръцката делегация предлага промяна на българо-гръцката граница, която би довела до откъсването на значителни територии от България.
В публикацията е цитиран документ, съдържащ гръцко предложение за изменение на проектодоговора за мир.
В него се предвижда ново определяне на границата, като сред географските ориентири са посочени Пирин планина, Доспат планина, Карлъкският балкан и долината на река Арда.
Предложението засяга територии с огромно стратегическо, икономическо и демографско значение за България.
Според данните, приведени от Влахова, гръцките претенции обхващат приблизително 10 000 квадратни километра и население от около 400 000 души.
Подобна промяна би означавала поредна тежка териториална загуба за страната, която вече е преживяла последиците от Балканските войни и Първата световна война.
В този момент България разчита на дипломатическата подкрепа на държавите, които се противопоставят на гръцките искания.
Влахова отбелязва, че делегациите на Югославия, Полша, Чехословакия и Белоруската съветска република застават зад българската позиция.
От другата страна са редица западни държави, които според представения разказ подкрепят изцяло или частично аргументите на гръцката делегация.
Най-важна обаче се оказва позицията на Съветския съюз.
Москва категорично се противопоставя на исканията за промяна на българските граници.
По време на дипломатическите спорове съветският външен министър Вячеслав Молотов произнася реч, в която отхвърля териториалните претенции срещу България.
Ина Влахова цитира следните думи от неговото изказване:
„Очевидна е грешната сметка, направена с тая политическа игра. Ето защо ние с увереност казваме на българите, нашите приятели: Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната!“
Това изявление заема особено място в историческите разкази за съветската дипломатическа подкрепа за България след Втората световна война.
То показва категоричността, с която Москва отхвърля възможността страната да понесе нови териториални загуби.
Съветската позиция е от съществено значение, тъй като СССР е една от основните държави победителки във войната и разполага с огромно влияние върху изработването на следвоенните мирни договори.
В крайна сметка гръцките териториални искания не са удовлетворени.
България запазва границите си, включително Южна Добруджа, възстановена в пределите на страната с Крайовската спогодба от 1940 г.
Влахова обръща специално внимание и на финансовите претенции на Гърция.
Според посочените от нея данни първоначалното гръцко искане за 980 милиона долара е намалено до 40 милиона долара.
Така, по нейните изчисления, претенциите са редуцирани с цели 940 милиона долара.
Авторката определя този резултат като изключително важен успех за България, постигнат благодарение на решителната позиция на Съветския съюз.
Окончателният Парижки мирен договор от 10 февруари 1947 г. предвижда България да изплати общо 70 милиона долара репарации, от които 45 милиона на Гърция и 25 милиона на Югославия.
Това означава, че действително договорените задължения са значително по-ниски от първоначално предявените гръцки претенции.
Освен финансовите условия най-същественото за България е запазването на териториалната цялост.
Страната излиза от Втората световна война без ново откъсване на територии, което представлява съществена разлика спрямо последствията от предишните национални катастрофи.
В своя коментар Ина Влахова определя това като исторически факт, който заслужава да бъде припомнян на следващите поколения.
Тя отправя остри критики към съвременните интерпретации на българската история, които според нея омаловажават ролята на СССР за защитата на страната след войната.
Авторката настоява, че историческите архиви съдържат документи, позволяващи да се проследят реалните дипломатически позиции и решения на държавите победителки.
Влахова противопоставя тези документи на политическите спорове около оценката за монархията, участието на България във войните и отношенията със Съветския съюз.
Нейното послание е, че историята трябва да се разглежда чрез конкретните решения, последствия и документи, а не единствено през съвременните идеологически противопоставяния.
Съдбата на България по време на Парижката мирна конференция действително показва колко голямо значение може да има дипломатическата подкрепа в моменти на международна изолация.
След две национални катастрофи и участието в още една световна война страната е изправена пред перспективата за нови териториални загуби и тежки финансови задължения.
Гръцките претенции поставят на изпитание българската дипломация, а противопоставянето между държавите победителки превръща въпроса за границите в част от по-широката борба за влияние в следвоенна Европа.
В крайна сметка България запазва своята териториална цялост, а първоначалните огромни репарационни искания са значително намалени. Съветската дипломатическа подкрепа има важна роля за този резултат, който остава една от съществените страници в следвоенната история на страната.
Именно затова думите, приписвани на Вячеслав Молотов, продължават да се припомнят десетилетия по-късно:
„Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната!“
Те се превръщат в символ на един исторически момент, когато България е изправена пред опасността да загуби нови територии, но успява да запази границите си.
А основното послание на Ина Влахова е, че тази част от историята не бива да бъде забравяна, независимо от политическите пристрастия и отношението към миналото.
Post Comment