България в цифри през "лошия" соц и през "хубавата" демокрация

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Картинката „България преди и сега“ не е просто колаж от числа и твърдения. Тя е диагноза за посоката, в която страната беше тласната след 1989 година, и за резултата от т.нар. „цивилизационен избор“, който ни обещаваха като билет за по-добър живот.

Преди България беше държава с растящо население. От шест милиона след войната то стигна близо девет милиона души. Днес сме под шест милиона и продължаваме да се топим. Това не е статистика, това е изчезване. Цели региони опустяха, села се превърнаха в географски понятия без хора, а младите напуснаха не от приключенски дух, а от безизходица.

Икономиката тогава беше индустриална. Над три хиляди завода, тежка промишленост, машиностроене, електроника, реален износ. България произвеждаше машини, оборудване, технологии. Днес броим затворени предприятия, разпродадени активи и превърнати в скрап заводи. Износът се крепи на суровини, ишлеме и услуги с ниска добавена стойност, а вносът е пълен с евтини стоки от Китай и Турция.

Външният дълг беше управляем. Днес е десетки милиарди и расте, докато доходите на хората остават на дъното в Европейския съюз. Наричат това „пазарна икономика“, но за обикновения българин пазарът означава скъпи сметки, несигурна работа и постоянен страх от утрешния ден.

Социалната система тогава гарантираше работа. Безработицата на практика не съществуваше. Днес тя е хронична, прикривана зад временни договори, емиграция и статистически трикове. Престъпността беше изключение, днес е среда. Наркотиците бяха маргинален проблем, днес са масово явление, включително сред деца.

Образованието беше безплатно и на високо ниво. Българските инженери, лекари и учени се ценяха по света. Днес училищата се борят с функционална неграмотност, университетите бълват дипломи без съдържание, а най-способните заминават да работят за други държави.

Здравеопазването беше общодостъпно. Сега е платено и често недостъпно, освен ако нямаш пари. Армията беше фактор на Балканите. Днес тя е сведена до символ, с липса на техника, хора и ясно предназначение.

Най-тежкото обаче е друго. Тогава държавата имаше самочувствие и суверенитет. Днес тя е разграден двор, послушен изпълнител на чужда воля. Законността е заменена от безнаказаност, корупцията е системна, а справедливостта е лукс.

Тази картина не е носталгия, а въпрос. Кой спечели от „прехода“ и кой плати цената. И ако резултатът след повече от три десетилетия е демографска катастрофа, икономическа периферия и морален разпад, тогава логичният въпрос е прост. Това ли беше целта или това е провал, за който някой упорито отказва да носи отговорност.