Българинът колкото и да протестира „срещу корупцията“, всъщност няма проблем с напарфюмираната, добре облечената, добре говореща корупция
Това е Бай Хуй. Не, не се шегувам – Бай Тианхуй. За по-кратко ще го наричам Бай Хуй.
Бай Хуй беше директор на голяма китайска корпорация – China Huarong International, и присвои над 100 милиона долара чрез корупция. Тази седмица китайската държава екзекутира Бай Хуй за корупция.
Понеже в България протестите са винаги „срещу корупцията“, искам да питам – готови ли сме наистина да бъдем срещу корупцията? Или не сме чак толкова против корупцията, това ни е прекалено „азиатско“, „сатрапско“, „нецивилизовано“?
Аз си мисля, че българинът колкото и да протестира „срещу корупцията“, всъщност няма проблем с напарфюмираната, добре облечената, добре говореща и гладко избръсната корупция. Неговият проблем е само и конкретно с оная корупция, която има дъх на чесън и грозен външен вид.
Това го казвам убедено, защото ако питаш протестиращите срещу корупцията какъв им е идеалът на общество, което се бори с корупцията, никой от тях няма да ти даде Китай за пример, а всеки ще каже Брюксел и Вашингтон. А Брюксел и Вашингтон са две от най-корумпираните места в света. В американския конгрес почти няма конгресмен, който да не си е умножил състоянието минимум петкратно след като е започнал държавна служба. Някой от тях стават „борсови гении“ внезапно след започването на мандата им и като Уорън Бъфет трупат милиони от успешни борсови операции. Други започват многомилионни успешни бизнеси, най-често консултантски – консултанството е най-„цивилизованата“ и напарфюмирана форма на корупция; гласуваш нещо в полза на някой лобист, а в замяна на това той наема фирмата ти да го „консултира“ и ѝ плаща милиони – чиста работа и цивилизована. За корупцията в Брюксел дори няма да отварям уста – Урсула присвои стотици милиони само покрай ваксините.
Проблемът на българина не е, че Пеевски е корумпиран, а просто, че е Пеевски. Ако отслабне с 20-30 килограма, почне да се бръсне гладко вместо да пуска тая набола брада като селски пехливанин, започне да се усмихва и спре да гледа лошо като мутра, престане с чобанския говор и го замени с гладка реч и добре заучени пиарски клишета, спре да се набива толкова на очи и си ошлайфа публичния имидж – тогава корупцията на Пеевски няма чак толкова много да дразни.
Крайният резултат от корупцията на Пеевски и тази на някой корумпиран конгресмен или еврократ е един и същ, обаче българинът се дразни от това, че Пеевски го кара да се чувства зле, а еврократът го кара да се чувства добре. А чувствата са особено важни, по-важни от материалната реалност. Единият докато чука българина му се обяснява в любов и му подарява цветя, а Пеевски грубиянски го удря по задника и после си го избърсва в пердето и си тръгва без да каже нищо. Това дразни българина, а не самият акт на чукането.
Да се върнем за финал към Китай и покойния Бай Хуй. Защо тия жестоки китайци, тия „азиатски сатрапи“ са екзекутирали човечеца за някакви си пари, за някакви си хартийки? Нали не е убил никой, не е изнасилил, не е наранил физически?
Сега ще ви обясня защо китайците екзекутират за корупция. Най-важният актив за едно общество е едно нещо, което прави една държава икономическа сила и едно общество жизнено, енергично и развиващо се. Нарича се ОБЩЕСТВЕНО ДОВЕРИЕ. Някой учени му казват „обществен капитал“, но аз предпочитам термина ОБЩЕСТВЕНО ДОВЕРИЕ. Някои го бъркат с патриотизма, но не е едно и също. Човек може да е патриот, да си обича историята, предците и традициите, но да няма никакво чувство за доверие в обществото, в което живее.
Общественото доверие е субективното усещане, че цялото общество сте като една голяма фамилия. Че държавата е продължение на фамилията. Че сте еднакви, едно голямо цяло, част сте от един отбор и си пазите гърбовете един на друг. Че всички в една държава сме като близки роднини и сме едно цяло.
Общественото доверие е нещото, което преди всичко друго прави една държава богата, силна и просперираща. Не „демокрацията“, „капитализма“, „свободния пазар“, „ниските данъци“, „конституцията“, „ценностите“ – а общественото доверие.
Стоте милиона, които Бай Хуй е присвоил, са една прашинка от парите, които ежегодно се въртят в Китай. Незабележима молекула. Обаче Бай Хуй ощетява и наранява китайското общество по един друг, индиректен и много по-опасен начин. Бай Хуй с кражбите подкопава и ерозира общественото доверие. Онова чувство в китайците, че са едно цяло, че са едно голямо семейство и играят за един отбор. А това обществено доверие струва безброй трилиони и не може да се измери изобщо.
Вторичните ефекти от ерозията на общественото доверие са много по-вредни и опасни от убийствата, затова Бай Хуй получава куршум, а не защото Китай са „нецивилизована азиатска сатрапия“.
Post Comment