Българката от „Червения оркестър“, която нацистите изпратиха на гилотината

Тя е млада, интелигентна и владее добре немски език. Изпратена е в Берлин под прикритието на студентка, но истинската й задача е далеч по-опасна – да събира и предава сведения на съветското военно разузнаване. В продължение на месеци Кръстана Янева живее в самото сърце на нацистка Германия, работи в нелегалност и поддържа връзки с антифашистки дейци. Когато Гестапо я арестува, тя е едва на 28 години. Следват месеци в затворническите килии, разпити и очакване на смъртта. На 23 октомври 1944 г. българката е екзекутирана с гилотина в затвора в Хале. Днес името й е почти забравено в родината й, но в Берлин паметна плоча продължава да напомня за живота на жената, известна в разузнаването с псевдонимите Фрида, Герда и Хелга.

Кръстана Иванова Янева е родена на 30 октомври 1914 г. в село Височен, в района на Драма, днес на територията на Гърция. Баща й Иван Янев е македонски революционер, загинал в борба, а майка й умира, когато момичето е още малко. Кръстана остава сираче и е отгледана от роднини в София. Ранната загуба на родителите й бележи детството й, но не я отклонява от образованието. Тя завършва гимназия, след което следва педагогика в Софийския университет и се подготвя за работа като учителка.

Още като ученичка се включва в младежки леви организации. През 30-те години участва в дейността на работническото студентско движение, а през 1940 г. става член на нелегалната Българска комунистическа партия. Идеологическите й убеждения постепенно я отвеждат към дейност, която изисква не само политическа отдаденост, но и готовност да рискува живота си.

През 1938 г. Кръстана започва работа като учителка и възпитателка в Дом за сираци в София. Сградата се намира на кръстовището на днешните булевард „Патриарх Евтимий“ и улица „Граф Игнатиев“ – място, което десетилетия по-късно ще напомня за нейната съдба чрез паметна плоча. По онова време малцина около нея могат да предположат, че младата жена, която се грижи за децата, скоро ще замине за Германия със специална разузнавателна задача.

След включването на България във военния съюз с Германия през март 1941 г. и навлизането на германски войски в страната, Кръстана вече сътрудничи на съветското военно разузнаване. Тя събира сведения за германските военни обекти и придвижването на войските, като използва пътуванията си до родния край като прикритие. Работата й се оказва успешна и през 1942 г. й е възложена нова, още по-опасна мисия – да замине за Берлин и да установи връзка с нелегалните съветски разузнавателни структури там.

За да прикрие истинската цел на пътуването си, Кръстана урежда документи, с които представя заминаването си като възможност да усъвършенства немския си език и да продължи образованието си. През ноември 1942 г. тя пристига в германската столица и започва да използва псевдонима Фрида. В някои публикации се срещат и имената Герда и Хелга.

В Берлин Янева е свързана с просъветски нелегални групи, известни в историческата литература като част от мрежата „Червеният оркестър“. Това не е единна организация с ясно централизирано управление, а название, използвано от германските власти за различни групи, които събират и предават разузнавателна информация на Съветския съюз. Сред най-известните участници в тези мрежи са Харo Шулце-Бойзен и Арвид Харнак.

Задачата на Кръстана е да подпомага предаването на секретни сведения, събирани от хора, работещи в различни германски институции и военни структури. Тя изпълнява куриерски задачи, следи придвижването на военни влакове и участва в осигуряването на връзката между отделни участници в нелегалната мрежа. В някои източници се посочва, че помага и на радист. Работата й изисква постоянна предпазливост, защото всяка грешка може да доведе до арест и да изложи на опасност не само нея, но и хората, с които поддържа връзка.

Престоят й в Берлин обаче се оказва кратък. На 27 април 1943 г. Гестапо нахлува в квартирата й и я арестува. Според публикации за случая при обиска е открит таен радиопредавател. Така младата българка попада в ръцете на германската тайна полиция и започва най-тежкият период от живота й.

Кръстана е отведена в затвора Моабит. Следват продължителни разпити и мъчения, с които следователите се опитват да я принудят да разкрие връзките си и останалите участници в разузнавателната мрежа. В разказите за нея се подчертава, че тя не предава съратниците си. Дори в затвора продължава да се интересува от книги и литература, а според спомени на хора, запознати с историята й, иска да чете стиховете на Шилер и Гьоте в оригинал.

Положението й е особено тежко, защото съдбата на задържаните участници в нелегалните мрежи често зависи от това доколко германските власти успяват да разкрият техните контакти. Кръстана е изправена пред военен съд и е осъдена на смърт за шпионаж и действия срещу Третия райх. Присъдата е произнесена през 1943 г., но изпълнението й е отложено с месеци.

В затворническите си писма тя се опитва да запази надеждата и достойнството си. В едно от тях пише, че е намерила сили да понесе всичко с твърдост и че не губи кураж. Думите й разкриват не само политическата й убеденост, но и усилието да съхрани човешкото в условия, създадени да сломят волята й.

На 23 октомври 1944 г. Кръстана Янева е екзекутирана с гилотина в затвора в Хале, Германия. Тя не доживява края на войната, настъпил само няколко месеца по-късно в Европа. Българката е на 29 години. За точните обстоятелства около погребението й има противоречиви сведения, а местонахождението на тленните й останки не е установено с достатъчна сигурност.

След 9 септември 1944 г. в България името й е включено в разказите за антифашистката съпротива. Посмъртно е отличена с орден „9 септември 1944 г.“ – първа степен, за участие в антифашистката борба. През 1977 г. историята й е пресъздадена и във филма „От другата страна на огледалото“, по сценарий на Антон Дончев и с режисьор Иля Велчев. В главната роля е актрисата Ренета Дралчева.

Но паметта за Кръстана Янева не е останала само в книгите и киното. На улица „Албрехт“ № 14 в Берлин, където тя живее през 1942–1943 г., през 1977 г. е поставена паметна плоча. Надписът на немски я определя като българска комунистка и участничка в антифашистката съпротива, убита от нацистите на 23 октомври 1944 г. Плочата продължава да стои на фасадата на сградата и днес.

В София също е имало паметен знак за нея. На кръстовището на улиците „Патриарх Евтимий“ и „Граф Игнатиев“, близо до мястото, където се е намирал Домът за сираци, в който е работила, била поставена плоча с името й. След промените от 1989 г. обаче тя е премахната. Според публикации журналистът Кирил Янев поискал да я прибере и съхрани, но работникът, който я свалял, я разбил с чук, за да отчете изпълнената задача. Така паметният знак изчезва, а с него и видимото напомняне за една от най-драматичните съдби на българка, работила за съветското разузнаване в нацистка Германия.

Историята на Кръстана Янева е сложна и не може да бъде сведена само до един етикет. Тя е комунистическа активистка и съветска разузнавачка, действала в условията на война и нацистки репресии. За едни е героиня на антифашистката съпротива, за други – част от една тайна разузнавателна мрежа, чиито действия са били свързани с интересите на Съветския съюз. Но независимо от политическите оценки, съдбата й остава пример за човешката цена на нелегалната дейност и за жестокостта на нацисткия репресивен апарат.

Днес, когато паметната плоча в Берлин продължава да напомня за нея, а софийската отдавна е изчезнала, остава въпросът защо името на Кръстана Янева е толкова слабо познато в България. Тя загива едва на 29 години, далеч от родината, след като отказва да предаде хората, с които работи. Животът й е прекъснат в последната година на войната, но историята й продължава да съществува – като част от сложната и болезнена памет за българите, въвлечени в тайните битки на Втората световна война.