От тепиха до големия бизнес: какво се случи с петимата борци от снимката в Атина през 1986 г.

Един кадър от подготовката на българския национален отбор за европейското първенство по борба събира петима мъже, чиито житейски пътища по-късно поемат в различни посоки. Александър Томов се превръща в една от легендите на световната борба, Младен Михалев – Маджо, и Красимир Маринов – Големия Маргин, стават сред най-коментираните фигури на прехода, а Стефан Николов посвещава живота си на българския спорт и неговото управление.

През април 1986 г. България е сред водещите сили в международната борба. Спортът се ползва с огромен престиж, а националните състезатели преминават през тежка подготовка, за да представят страната на големите първенства. Именно в такъв момент е направена снимката от Атина, на която позират Страхил Димчев, Стефан Николов, Младен Михалев, Александър Томов и Красимир Маринов.

Кадърът е заснет на Акропола по време на лагер преди европейското първенство в Пирея, проведено от 14 до 20 април 1986 г. Пет години преди разпадането на социалистическата система и началото на големите икономически промени тези мъже са свързани от общия си спортен път. В следващите десетилетия обаче имената на някои от тях ще се появяват в съвсем различни хроники.

Александър Томов е най-разпознаваемата спортна фигура сред петимата. Роден е на 3 април 1949 г. в село Склаве, близо до Сандански. Започва да се занимава с борба като ученик и постепенно се утвърждава сред най-силните състезатели в класическия стил. Кариерата му е белязана от постижения, които трудно могат да бъдат повторени.

Томов печели пет световни титли – през 1971, 1973, 1974, 1975 и 1979 г., както и пет европейски първенства. Три пъти става олимпийски вицешампион – в Мюнхен през 1972 г., Монреал през 1976 г. и Москва през 1980 г. Олимпийското злато остава единственото голямо отличие, което не успява да прибави към колекцията си, но това не намалява мястото му сред най-великите български борци.

Прочут е със своята физическа сила и ефектната хватка „суплес“, с която печели множество срещи. През годините остава свързан с клуб „Левски“, а след активната си състезателна кариера продължава да работи за спорта. Името му е включено в Залата на славата на световната борба в Оклахома, САЩ. През 2024 г. Томов отбелязва 75-годишния си юбилей, а през 2025 г. Българската федерация по борба отново му отдава почит за забележителната му кариера. Така, десетилетия след снимката от Атина, той остава публично разпознаваем преди всичко със спортните си успехи.

Другият мъж на снимката, чието име става широко известно след края на социализма, е Младен Михалев, наричан Маджо. Роден е през 1964 г. и също преминава през школата на българската борба. В средата на 80-те години е част от поколението спортисти, за които дисциплината, физическата подготовка и състезателната кариера са основна част от живота.

След политическите и икономическите промени от 1989 г. обаче условията за професионалните спортисти се променят рязко. Част от тях търсят ново поприще в охранителния бизнес, застраховането и търговията. През първата половина на 90-те години Михалев се утвърждава като една от централните фигури около силовата групировка СИК, основана в периода на бурното развитие на частното застраховане и охранителните структури.

Името му се свързва с компании и бизнес интереси в различни сектори, включително горива, хотелиерство и застраховане. В медийните публикации от онова време Маджо е представян като един от влиятелните представители на новите икономически кръгове, възникнали през прехода. Около него се появяват множество разкази за отношенията между бизнеса, силовите структури и хората от подземния свят. При подобни публикации обаче е важно да се прави разлика между установени факти, журналистически твърдения и слухове.

В по-късните години Михалев води значително по-затворен публичен живот. За него има много по-малко достоверна и актуална информация, отколкото за периода на възхода на СИК през 90-те години. Той остава една от фигурите, чието име неизменно се споменава, когато се разказва за връзката между бившите спортисти и новите бизнес структури в България след 1989 г.

До Маджо в тази история стои Красимир Маринов – Големия Маргин, който на снимката от Атина е седнал пред останалите. Роден е през 1964 г. в Смолян и също тренира борба. Спортът го отвежда в среда, от която по-късно излизат немалко от известните фигури на българския преход.

След промените Маринов се насочва към бизнеса. В началото на 90-те години името му започва да се появява в публикации за силовите групировки, а впоследствие става известно като едно от лицата, свързвани със СИК. Заедно с брат си Николай Маринов – Малкия Маргин, той се превръща в обект на засилен медиен интерес.

През годините двамата братя са свързвани с различни бизнес начинания и с разследвания за тежки престъпления. Тези истории често се превръщат в централни теми на криминалните хроники. Важно е обаче обвиненията, подозренията и съдебно установените факти да не се смесват. Публичният образ на Големия Маргин е формиран в голяма степен именно от журналистическите разследвания и продължителното внимание към делата, в които името му е било споменавано.

Така човекът, който през 1986 г. е част от групата млади български борци на тренировъчен лагер в Гърция, десетилетия по-късно се оказва сред най-коментираните фигури на прехода. Историята му е пример за една от характерните трансформации на 90-те години, когато част от състезателите от силовите спортове напускат тепиха и се насочват към частния бизнес, а някои от тях попадат и в центъра на криминални и обществени скандали.

По-различен е пътят на Стефан Николов. Той остава свързан с борбата и след края на състезателните си години, като постепенно се насочва към организационната работа. През годините заема ръководни позиции в Българската федерация по борба и участва в управлението на спорта. Става вицепрезидент на федерацията и отговаря за ресора „Свободна борба“, като е и дългогодишен член на Управителния съвет.

За разлика от Михалев и Маринов, чиито имена придобиват известност далеч извън спортните среди, Николов посвещава голяма част от живота си на развитието на българската борба. Работата му е свързана с федерацията, националните състезатели и организационните задачи около спорта.

На 16 септември 2025 г. Стефан Николов умира на 59-годишна възраст. Българската федерация по борба съобщава за кончината му и отдава почит на дългогодишната му работа и приноса му към българския спорт. Така един от участниците в снимката от Атина си отива, оставяйки след себе си не само спомена за състезателните години, но и дългогодишна дейност в ръководството на борбата.

За Страхил Димчев, който стои най-вляво на кадъра, достъпната публична информация за живота му след спортната кариера е значително по-ограничена. Името му е посочено в публикацията, придружаваща снимката, като майстор на спорта и участник в лагера на националните състезатели. Не открих достатъчно надеждни сведения, които да позволят да се проследи подробно професионалният му път след 1986 г., без да се рискува да бъдат добавени непотвърдени подробности.

Снимката от Атина днес носи особен смисъл именно заради това разминаване в съдбите. В нея няма видима следа от обществените роли, които тези мъже ще заемат по-късно. Те са просто състезатели, събрани по време на подготовка за голямо първенство. Но след 1989 г. България се променя, спортната система се преобразява, а пътищата на хората от едно и също поколение се разделят.

Един от тях остава символ на големите спортни успехи. Друг посвещава годините си на управлението на федерацията. Двама се превръщат в емблематични имена на силовия бизнес през прехода. За петия днес знаем твърде малко, за да разкажем цялата му история. И точно затова този стар кадър е повече от любопитна ретро снимка – той е свидетелство за времето, когато петима мъже са на едно място, а животът им тепърва ще ги отведе в различни посоки.