Българските моливи от Бургас, стигали до Хавана и Йоханесбург

Имаше време, когато българските ученици пишеха и рисуваха с моливи, произведени в България. В несесерите им се намираха цветните моливи „Мусала“, „Орион“ и „Техникум“, а в чиновете и учителските шкафове – перодръжки, пастели, водни боички и други пособия с познатия надпис „Хемус“. Малцина обаче знаеха, че зад тази марка стои история, започнала още през 20-те години на миналия век в Бургас, преминала през национализацията, индустриалния възход на социализма и трудните години на прехода, за да стигне до разрушаването на старата фабрична сграда през 2020 г. А някога продукцията на бургаското предприятие пътувала не само из България, но и до Лондон, Амстердам, Осло, Хавана и Йоханесбург.

Началото е поставено през 1924 г., когато книжарят Димитър Велчев и неговите синове решават да се заемат с производство на моливи. Семейството има търговски опит, а младите Велчеви получават образование в Германия и виждат отблизо възможностите на модерната индустрия. Вместо да останат само в книжарския бизнес, те решават да създадат предприятие, което да произвежда у нас нещо, което дотогава се внася в значителна степен от чужбина.

Така се появява фабриката „Девеко“ – името е образувано от началните букви на „Димитър Велчев и компания“. Тя е сред пионерите на моливното производство в България и често е определяна като първата моливна фабрика в страната и на Балканския полуостров. Началото е скромно – с 22 машини и малък екип, но зад начинанието стоят амбиция, предприемчивост и желание българските стоки да могат да се конкурират с утвърдените европейски производители.

През следващите години „Девеко“ постепенно разширява производството си. Освен черни моливи фабриката започва да изработва цветни моливи, пастели, водни боички, перодръжки и други пособия за ученици и художници. За качествената дървена обвивка на моливите се използва кедрова дървесина, доставяна от САЩ. В края на 20-те години предприятието вече има десетки работници, а продукцията му започва да намира купувачи и извън България.

Успехът не се дължи единствено на това, че фабриката е сред първите от този вид в региона. Продукцията й успява да се наложи на пазари, където вече съществуват производители с дългогодишни традиции. Поръчки идват от Лондон, Амстердам, Осло, Хавана и Йоханесбург, а изделията се изнасят и за Турция, Египет и Сирия. За бургаското предприятие това е забележително постижение – от крайморския град тръгват стоки, които достигат до различни части на Европа, Африка и Латинска Америка.

През 1937 г. фабриката получава признание за качеството на продукцията си и става придворен доставчик на царския двор. Това е престижно отличие за едно българско индустриално предприятие. Четири години по-късно, през 1941 г., е построена нова, модерна за времето си фабрична сграда. Работниците вече са около 150, а производството се развива въпреки трудностите на Втората световна война.

Семейство Велчеви се грижи и за хората, които работят в предприятието. Според запазените семейни сведения през есента работниците получават дървени отпадъци за отопление, а по Коледа им се начисляват допълнителни възнаграждения, описвани като тринадесета и четиринадесета заплата. Фабриката дарява моливи и боички на училища и сиропиталища, а средства се предоставят и на местни обществени организации. Това е част от историята на едно предприятие, израснало от семейна инициатива и превърнало се в значим производител.

През 1943 г. братята Велчеви дори сключват договор с турското правителство за изграждането на филиал на моливната фабрика в Истанбул. Начинанието обаче е осуетено от развитието на войната и последвалите политически промени. Само няколко години по-късно съдбата на предприятието е променена окончателно.

През декември 1947 г. „Девеко“ е национализирана. Частната собственост преминава в ръцете на държавата, а по-късно фабриката получава името „Хемус“. За семейството, създало предприятието, това е болезнен обрат. Петър Велчев, един от хората, вложили сили и знания в развитието му, губи собствеността си, но е оставен да работи като специалист. Той продължава да участва в производството и прави рационализации, които намират приложение и извън България. Така човекът, помогнал за изграждането на фабриката, остава свързан с нея и след като тя вече не принадлежи на семейството му.

През социализма „Хемус“ се превръща в едно от разпознаваемите имена на българската промишленост за ученически и канцеларски пособия. Предприятието не произвежда само моливи. В асортимента му влизат пастели, водни бои, перодръжки, химикалки и различни пишещи средства, а с развитието на технологиите се появяват нови изделия и материали. За поколения българи името на фабриката е познато от училищните години, когато моливите и боичките не са просто консумативи, а част от ежедневието на всяко дете.

Особено важен е периодът между 1965 и 1970 г. Тогава започват модернизация и въвеждане на нови технологии и асортименти. Производството се разширява, а фабриката се приспособява към променящите се потребности на пазара. В страната има нужда от големи количества ученически пособия, пишещи средства и материали за офиси, предприятия и учреждения. „Хемус“ осигурява значителна част от тях, а продуктите му се разпространяват из цяла България.

Сред най-познатите марки са „Техникум“, „Мусала“, „Орион“ и „Контор“. Произвеждат се чернографитни и цветни моливи, включително специализирани изделия за стъкло и дърво, както и верзатили и пастели. Фабриката развива производство и на флумастери, химикалки, мастила, водни бои и други канцеларски материали. Така „Хемус“ постепенно се превръща в много повече от моливна фабрика – това е предприятие, което осигурява широка гама от продукти за училището, дома и работното място.

За социалистическата икономика „Хемус“ има и още едно важно значение. До 1987 г. предприятието е единственият производител на моливи в България. Това означава, че поколения ученици израстват с български моливи, произведени в Бургас. В онези години родителите не се замислят откъде ще купят молив за детето си – българското производство е естествената част от пазара, а марката „Хемус“ е позната в книжарниците и магазините за ученически пособия.

Разбира се, държавното предприятие работи в условията на планова икономика, със своите ограничения, недостиг на определени материали и зависимост от решенията на централните органи. Но въпреки тези трудности то запазва важно място в производството на стоки, които се използват ежедневно. Не става дума за луксозни изделия, а за нещо далеч по-близко до живота на хората – молива, с който детето се учи да пише, боичките, с които рисува първите си картини, и химикалката, с която се попълват тетрадки, формуляри и документи.

След промените от 1989 г. обаче започва нова глава. Преходът към пазарна икономика поставя пред българските предприятия трудни въпроси: как да се конкурират с вносните стоки, как да намерят средства за модернизация и как да оцелеят в условията на приватизация и промяна на пазарите. През 1997 г. „Хемус Марк“ е приватизиран. Но е важно да се уточни, че заводът не е напълно унищожен през 90-те години – производството продължава и през следващото десетилетие в предприятието навлизат чуждестранни инвеститори.

През 2001 г. австрийската компания „Бревилиер-Урбан“ придобива контролен пакет акции, а през 2002 г. е открита нова производствена линия, с която се възстановява производството на моливи в бургаското предприятие. През 2007 г. „Хемусмарк“ става част от чешката компания „Кох-и-ноор Холдинг“. Така съдбата на марката продължава и след края на социализма, макар собствеността, технологиите и пазарната среда вече да са различни.

Най-тъжният символ на тази промяна се оказва старата фабрична сграда. Построена през 1941 г., тя е свидетел на индустриалното развитие на Бургас, на национализацията и на десетилетията производство под името „Хемус“. Сградата е част от архитектурната и индустриалната история на града, но през 2020 г. е разрушена. На нейно място остава празно място в паметта на онези, които са работили там или са познавали фабриката от детството си. Унищожаването й предизвиква съжаление сред хората, които смятат, че подобни индустриални свидетелства заслужават да бъдат съхранени.

С разрушаването на сградата изчезва не само стара постройка. Изчезва материална следа от историята на българското производство – от времето, когато предприемчивостта на едно семейство създава фабрика, която изнася продукцията си по света, до десетилетията, в които тя осигурява моливи и ученически пособия за цяла страна. Тази история заслужава да бъде разказвана, защото зад всяка позната марка стоят хора, труд, знания и поколения работници.

Днес, когато в книжарниците има моливи и химикалки от всякакви марки, а голяма част от евтините ученически пособия идват от Китай, лесно забравяме, че България някога е имала собствено производство, което е било не просто достатъчно за вътрешния пазар, а е успявало да се конкурира и в чужбина. Моливите от Бургас са стигали до Хавана и Йоханесбург, а името „Хемус“ е било част от ежедневието на ученици и работещи хора в цялата страна.

Днес всички пишем с китайски моливи и химикалки. А тогава бяха български. И може би точно затова споменът за „Хемус“ не е само носталгия по едни отминали ученически години, а напомняне за времето, когато България произвеждаше неща, които хората използваха всеки ден – и които понякога изминаваха хиляди километри, преди да стигнат до своя купувач.