Балонът на изкуствения интелект в САЩ заплашва световната икономика на фона на 350 трилиона долара глобален дълг

По публикации в международни аналитични издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Имперската трилема и сметката без кръчмар на Уолстрийт

Фондовият пазар в Ню Йорк от четири години функционира като система за изкуствено дишане, в която седем или осем технологични корпорации поддържат илюзията за общ икономически просперитет. Ако извадите от индекса S&P 500 компаниите, пряко обвързани с изкуствения интелект и облачната инфраструктура, останалата част от американската индустрия изглежда в състояние на хронична стагнация. Сметката просто не излиза.

В авторитетното американско списание Foreign Affairs редица икономисти и стратези директно поставят въпроса дали Съединените щати не навлизат в класическата фаза на имперски упадък, маскиран като технологична революция. Според тези анализи историята на големите сили познава един безпощаден финансов индикатор (популяризиран в академичните среди като закона на Найъл Фъргюсън) — моментът, в който разходите за обслужване на държавния дълг надхвърлят военния бюджет. Вашингтон вече премина тази психологическа и счетоводна граница, като годишните лихвени плащания по федералния дълг, надхвърлил 36 трилиона долара, се изравниха и започнаха да изпреварват директните разходи на Пентагона.

Авторите в Foreign Affairs дефинират ситуацията чрез така наречената „имперска трилема“. Една свръхдържава не може едновременно да финансира глобално военно присъствие с десетки бази и авионосни групи, да субсидира скъпоструващо технологично превъзходство (което неминуемо изражда корпорациите в търсачи на монополна рента) и да поддържа социалната държава, чиито задължителни програми като Medicare, Medicaid и социалното осигуряване поглъщат около 60 процента от федералния бюджет. Когато се опиташ да платиш и трите сметки наведнъж, единственият изход е печатницата за дълг.

Глобалното дългово бреме вече се оценява на приблизително 350 трилиона долара — сума, трикратно надвишаваща целия световен брутен вътрешен продукт. При подобна макроикономическа тежест правителствата в западния свят няма да разполагат с фискалния резерв от 2008–2009 година, когато чрез програмата TARP и количествените улеснения бяха спасени банките от категорията „твърде големи, за да фалират“. Нито пък могат да повторят монетарната експанзия от пандемията през 2020 година, когато в системата бяха излети трилиони долари без покритие.

Капанът на смесеното финансиране и липсващата производителност

Настоящата еуфория около изкуствения интелект често бива сравнявана с дот-ком балона от 1999–2000 година, но структурата на риска днес е по-коварна. В края на миналия век стартъпи без приходи се финансираха предимно чрез спекулативни емисии на акции, докато телекомуникационни гиганти като WorldCom трупаха дългове за полагане на оптични кабели. Днес водещите корпорации прилагат модел на смесено финансиране — комбинация от собствени кешови резерви, мащабни емисии на корпоративен дълг и затворени схеми за взаимно кредитиране, при които облачните доставчици инвестират милиарди в разработчици на алгоритми, а тези пари веднага се връщат обратно под формата на наем за изчислителни мощности.

Капиталовите разходи в сектора чупят всички исторически рекорди, но според скептично настроени икономисти реалният макроикономически ефект върху производителността на труда остава статистически незабележим. Компаниите купуват десетки хиляди графични процесори от Nvidia на цена от по 30–40 хиляди долара за бройка, строят халета с размерите на малки градове, но крайният продукт в реалната икономика все още се свежда предимно до генериране на маркетингови текстове, обобщаване на имейли и автоматизирани чатботове.

Още по-тревожен е механизмът на финансиализацията, който превръща евентуална борсова корекция в директна социална катастрофа. По оценка на анализаторите средностатистическото американско домакинство държи около 30 процента от спестяванията си в акции (а при отчитане на пенсионните фондове 401(k) експозицията към фондовия пазар е още по-висока). Срив от 35 или 40 процента в технологичния сектор автоматично ще изтрие пенсионните натрупвания на десетки милиони избиратели и ще доведе до незабавно свиване на вътрешното потребление, което формира близо две трети от американския БВП.

Към вътрешната уязвимост се добавя и глобалното изкривяване на капиталовите потоци. Манията по изкуствения интелект е обхванала почти целия индустриализиран свят — с вероятно изключение на Европа, която остава в ролята на регулаторен наблюдател без собствени хипермащабни играчи. Твърди се, че чуждестранните инвестиции в американски компании, свързани с изкуствен интелект, са нараснали десетократно през последните четири години, достигайки колосалните 20 трилиона долара. Този финансов вакуум изсмуква ликвидността от традиционните индустрии — машиностроенето, химическата промишленост, строителството и инфраструктурата — оставяйки реалния сектор на гладна диета.

Междувременно Федералният резерв на САЩ остава притиснат в ъгъла. Основният лихвен процент се задържа на високи нива, а реалната инфлация в ключови категории като жилищните наеми, застраховките, здравеопазването и хранителните продукти според независими наблюдатели остава чувствително по-висока от официално отчитаната от Бюрото по трудова статистика. В анализа се припомнят и критиките, че методологичните корекции и ревизиите на данните за инфлацията и заетостта по време на администрацията на Джо Байдън са прикривали реалното влошаване на покупателната способност. Ако балонът се спука при високи лихви и упорита инфлация, централната банка няма да може да свали лихвите до нула, без да предизвика валутна криза и бягство от американските държавни ценни книжа.