Бързите кредити са бавна смърт

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

При взимане на заеми до три минимални заплати на потребителя може да се наложи да върне двойно по-голяма сума.
Вдигат лихвите по кредити в размер до три минимални работни заплати
Промените в Закона за потребителския кредит са приети от Министерски съвет

Ако човек вземе бърз кредит в размер от 1800 евро за срок от 4 месеца, ще трябва да върне до два пъти по-голяма сума, тоест до 3600 евро. Значителни промени в правилата за определяне на максималната лихва по бързите заеми правят с нов Закон за потребителския кредит, който е приет от Министерски съвет на 27 август, но все още не е внесен в парламента.
Промените дават възможност на фирмите за бързи заеми да взимат значително по-големи лихви при отпускане на клиентите си на малки суми. В момента годишният процент на разходите (който включва лихвите и всички други такси), не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена от Министерския съвет. Законната лихва за просрочени задължения се определя два пъти в годината – на 1 януари и на 1 юли и е в размер на лихвения процент по основни операции по рефинансиране на Европейската централна банка плюс надбавка от 8%. Тъй като към 1 юли лихвата по основни операции по рефинансиране на ЕЦБ е 2,4%, законната лихва в момента е 10,4%. А максималният размер на годишния процент на разходите по потребителски кредити е 52%.
Според фирмите за бързи заеми обаче, такава лихва не покрива разходите за отпускане на кредити с малък размер. Затова с новия Закон за потребителския кредит правят съществена промяна. Запазват ограничението годишният процент на разходите по кредита да бъде до пет пъти размера на законната лихва, но въвеждат изключения, при които това правило няма да важи. Това правило няма да се прилага при общ размер на кредита до три минимални работни заплати за страната, определени към момента на отпускане на заема. В момента минималната заплата е 620,20 евро, което означава че за бързи заеми в размер до 1860,60 евро лихвите може да бъдат по-големи. За тези кредити общият разход по кредита не може да надвишава размера му, пише в проекта на нов закон, като за кредити с малък срок има по-големи ограничения. За заеми със срок до един месец разходът на потребителя не може да надвишава 20% от главницата на кредита, а за заеми със срок между един месец и три месеца разходът на потребителя не може да надвишава 30% от главницата.
Това на практика означава, че ако човек вземе заем от 1860 евро за срок от един месец, ще трябва да върне до 2232 евро (1860 евро плюс оскъпяване от 372 евро). Ако същият заем е за срок от три месеца, ще трябва да върне до 2418 евро (1860 евро плюс 558 евро оскъпяване). Ако кредитът е със срок четири месеца или повече (например една година), клиентът ще трябва да върне до два пъти по-голяма сума, тоест до 3720 евро.
В момента таванът на годишния процент на разходите е 52%, тоест за заем от 1860 евро за срок от една година потребителят трябва да върне до 2827,20 евро. С промените клиентът на фирма за бързи заеми ще трябва да плати до близо 890 евро повече, отколкото сега. Ако заемът от 1860 евро е със срок от шест месеца, сега клиентът трябва да върне по груби сметки до 2343 евро. А с новите правила фирмата за бързи заеми ще може да му поиска двойната сума от 3720 евро, или над 1300 евро повече, отколкото в момента.
При заемите със срок до три месеца с приемане на новите правила също ще има разлики спрямо сегашната ситуация. В момента при взимане на заем от 1860 евро за срок от три месеца, клиентът трябва да върне по груби сметки до 2100 евро, а при приемане на новия закон ще трябва да върне до 2418 евро или с около 318 евро повече. Ако заемът е със срок един месец, в момента клиентът трябва да върне приблизително до 1940 евро. С новите правила ще трябва да върне до 2232 евро, или с около 292 евро повече.

Много хора погасяват предсрочно задълженията си
Искат по-високи лихви за суми до седем минимални заплати

Ограничението годишният процент на разходите по потребителски кредити да бъде до пет пъти законната лихва за просрочени задължения да не важи за заеми в размер до седем пъти минималната заплата за страната, искат от Асоциация за отговорно небанково кредитиране.
В рамките на общественото обсъждане на новия Закон за потребителския кредит от асоциацията обръщат внимание на пазарните реалности по отношение на отпускането на малки бързи заеми, под средния размер. Докато кредитите в сегмента около средния размер се сключват и изпълняват за целия предвиден в тях срок и предсрочното погасяване е по-скоро рядкост, при потребителското финансиране за по-малки суми, практиката показва сериозни разлики, посочват от асоциацията. Отпускането на суми в размер до седем минимални заплати, което е приблизително половината от средния размер на потребителския кредит в страната, има среден живот на кредита между 6 и 12 месеца. А предсрочното погасяване на тези задължения е по-скоро практика, отколкото изключение.
Това води до сериозно изкривяване на годишния процент на разходите, посочват от асоциацията и дават пример. Ако един потребител заеме 511,29 евро (1000 лв.) в деня преди да получи заплата и погаси задължението като върне 512,97 евро (1003,29 лв.) на следващия ден, когато получи превода от работодателя си, ефективният годишен процент на разходите е стряскащите 231,64%. Процентът изглежда нарушаващ законодателството и добрите нрави, въпреки че потребителят връща само 1,68 евро повече. Такива празноти в законодателството дават основание за завеждане на съдебни дела, посочват от асоциацията. Практиката от последните години е показала, че такива изкривявания са генерирали значително количество дела за нищожност на договора за кредит и връщане на надвзети суми.
Според асоциацията годишният процент на разходите (ГПР) е неразбираем за потребителите.
Традиционно за потребителя процентното оскъпяване по кредита е отвлечен критерий без разбираемо практическо значение – това важи както за лихвата, така и за годишния процент на разходите. Потребителят най-често не свързвал показателя годишен процент на разходите с нищо конкретно и се ориентирал най-вече по лихвата. Затова за малки по размер заеми таванът на оскъпяването не е определен на база ГПР, а като процент от размера на кредита.

Потребителски организации са против промените
Вдигат разходите по заемите до 240%

Оскъпяване на едномесечните кредити с 20% изчислено на годишна база е 240%, пресмятат от “Сдружение за правна помощ на потребителите”. Оскъпяване на тримесечните заеми с 30%, изчислено на годишна база представлява годишен процент на разходите (ГПР) от 120%. Оказва се, че таванът на разходите по едномесечните бързи кредити ще бъде увеличен над четири пъти спрямо сегашното ниво.
Вместо да се ограничи размерът на разходите по кредита се нарушава изискването на директивата на ЕС относно договорите за потребителски кредити, където е записано, че: “Държавите членки въвеждат мерки за ефективно предотвратяване на злоупотребите и за гарантиране, че на потребителите не могат да се начисляват прекомерно високи лихвени проценти”, коментират от “Сдружение за правна помощ на потребителите”.
Против вдигането на тавана на разходите по малките по размер заеми в рамките на общественото обсъждане се обявява и Българска национална асоциация “Активни потребители”. Асоциацията всекидневно се сблъсква с потребители, които са в спиралата на дълговете именно заради подобно кредитиране. Практиката показва, че голяма част от кредитите, които хората теглят, са едномесечни и тримесечни. Често срещано е всеки месец човекът да изплаща кредита и да тегли нов, защото не му достигат средства. Следователно е възможно потребителят да изпадне в хипотеза, да тегли всеки месец и да плати лихва в размер на 240% за 12 месечен период, посочват от асоциацията. Това е съвсем възможно. Финансовата култура на българските потребители на подобни кредитни продукти показва, че е сравнително незадоволителна, допълват от “Активни потребители”.

В момента ограничението е законната лихва
Махат тавана на обезщетението за забава

Таванът на обезщетенията при просрочване на вноска по бърз заем ще бъде отменен с подготвения нов Закон за потребителския кредит. В момента при забава на вноска по заем от страна на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. А обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Тоест в момента върху неплатените в срок вноски обезщетението може да бъде до 10,40%. Това е по-малко от тавана на разходите по самия бърз заем, които може да достигнат 52% за година.
В проекта на нов закон таван на обезщетенията въобще няма. При самото отпускане на заема кредиторът трябва да предостави предупреждение за възможните последици при неизпълнение на задълженията, както и информация за разходите в случай на просрочени плащания, т. е. лихвеният процент, който се прилага при просрочени плащания, начините за неговото променяне и други разходи, които се дължат при неизпълнение на договора. Но таван на тези лихвени проценти не е предвиден.