Гюров: Тъжно ми е, че не мога да се кандидатирам за президент на Украйна, където няма копейки за разлика от тук
Андрей Гюров изпадна в тежка геополитическа меланхолия, след като осъзна, че съдбата жестоко го е приковала към България и не му позволява да се кандидатира за президент на Украйна.
„Тъжно ми е. Там поне няма копейки като тук“, заявил Гюров в напълно измислен разговор с нашия също толкова измислен Институт за евроатлантическа тъга и стратегическо страдание.
Според хора, които никога не са били близки до него, политикът отдавна гледал с известно умиление към Киев. Особено го впечатлявал фактът, че там политическият живот бил толкова прост и подреден, че според неговите фантазии никой никого не наричал „копейка“, никой не спорел за Русия и всички сутрин се събуждали с химна на Европейския съюз като аларма.
„В България е много сложно. Излезеш по телевизията и веднага отнякъде се появява човек във Facebook, който пита за соросоиди, копейки, грантове и посолства. В Украйна щях да си бъда спокоен президент“, споделил той, докато тъжно разглеждал карта на Източна Европа.
По информация на нашия пародиен отдел Гюров дори бил започнал да подготвя предизборна програма под мотото „Нито една копейка повече“, преди някой деликатно да му обясни, че украинската конституция има известни изисквания към кандидатите и че българското желание за евроатлантическа кариера не се признава автоматично за украинско гражданство.
Това го съкрушило.
Наложило се специално заседание на новосъздадения Център за психологическа помощ на недореализирани международни държавници. Експертите препоръчали на Гюров да започне постепенно, първо с кандидатура в България, после за председател на входа, а едва след натрупване на международен опит да поглежда към Киев.
Междувременно от въображаемия му предизборен щаб уточнили, че основните точки в програмата вече били готови: повече Европа, още повече Европа, комисия за проверка на недостатъчната Европа и национален регистър на хората, които използват думата „копейка“ недостатъчно често.
Най-тежък обаче се оказал въпросът какво ще стане, ако и в Украйна внезапно се появят хора с различно мнение.
„Тогава вече не знам къде ще се кандидатирам“, прошепнал Гюров.
След тези думи погледнал към хоризонта, стиснал малко европейско знаменце и се разплакал.
Текстът е политическа сатира*
Post Comment