„Бензиностанцията с ядрени оръжия“: Как Западът подцени Русия и стигна до война на изтощение

„Бензиностанция, въоръжена с ядрени оръжия.“ Години наред подобни определения трябваше да внушават, че Русия е икономически слаб гигант, който няма капацитета да се противопоставя дългосрочно на колективния Запад. Днес тезата, изложена от критиците на западната политика, е точно обратната – че именно системното подценяване на Москва е довело Европа до най-тежката военнополитическа конфронтация от десетилетия.

Началната точка в този прочит обикновено се поставя през 2007 г., когато Владимир Путин отправя остри предупреждения срещу разширяването на НАТО и изграждането на архитектура за сигурност, която Русия възприема като насочена срещу нея. Според тази гледна точка посланието от Москва не е било взето достатъчно сериозно, защото преобладаващото убеждение на Запад е било, че Русия няма нито икономическата, нито военната тежест да наложи собствените си интереси.

Само година по-късно войната в Грузия показа колко опасно може да бъде подобно предположение. Според изложената теза грузинското ръководство е разчитало прекалено много на западната подкрепа, когато започва военни действия около Цхинвали и Южна Осетия. Русия отговаря със сила, а руските войски достигат дълбоко в грузинска територия. Москва обаче не стига до пълна окупация на Грузия.

Следващият голям поврат идва през 2014 г. Събитията в Киев, смяната на властта и последвалото овладяване на Крим от Русия променят европейската сигурност окончателно. За Москва Крим и Севастопол имат огромно стратегическо значение за контрола върху Черно море. Паралелно с това започва въоръженият конфликт в Донбас, при който Киев получава подкрепа от западните държави, а сепаратистките формирования в Донецк и Луганск – от Русия.

Минските споразумения трябваше да предложат политически изход, но трайно решение така и не беше постигнато. В края на 2021 г. Москва поставя на масата предложения за нови договорености със САЩ и НАТО относно европейската сигурност. От руска гледна точка става дума за гаранции, които да ограничат по-нататъшното военно приближаване на НАТО. От западна гледна точка част от тези искания означават неприемливо ограничаване на суверенното право на други държави да определят собствената си външна политика.

Компромис не е намерен.

През февруари 2022 г. Русия започва пълномащабната си военна операция в Украйна. Следват преговори, прекъсването им и постепенното превръщане на конфликта във война на изтощение с огромни човешки, военни и икономически последици.

И именно тук идва основният въпрос, поставен от критиците на западната стратегия.

В продължение на години политическата цел беше формулирана около необходимостта Русия да понесе стратегическо поражение, а Украйна да получава необходимите средства, за да продължи войната. Огромни количества оръжия, боеприпаси и финансови ресурси бяха насочени към Киев, докато европейските държави започнаха спешно да възстановяват собствените си военни производства и запасите си.

Поддръжниците на тази политика твърдят, че помощта е била необходима, за да може Украйна да се защитава и за да бъде показано, че граници не могат да бъдат променяни със сила.

Критиците виждат съвсем друга картина – продължителна война, огромни разходи, опустошена Украйна, тежки човешки загуби и Русия, която въпреки санкциите и натиска не е изчезнала като военна сила.

Затова и старото определение за „бензиностанция с ядрени оръжия“ днес звучи особено иронично за хората, които още от началото твърдяха, че Русия е била опасно подценена.

Истинският въпрос вече не е дали Москва е била харесвана или мразена, нито дали Путин е приемлив за Запада. Въпросът е дали една стратегия, изградена върху убеждението, че противникът е по-слаб, отколкото изглежда, може да завърши успешно, когато години по-късно войната продължава, ресурсите се топят, а политическо решение все още не се вижда.

И ако целта действително е била „стратегическо поражение на Русия“, неизбежният въпрос остава: как точно трябва да изглежда това поражение и колко още ще струва опитът то да бъде постигнато?