Дълбок поклон! 57 години от смъртта на великият Кимон Георгиев
Кимон Георгиев Стоянов е роден на 11 август 1882 г. в град Татар Пазарджик в семейството на Георги Стоянов.
Първоначалното и основното си образование младежът завършва в родния си град.
Проявявайки ранен и силен интерес към военното поприще и дълга към родината, той заминава за столицата, където постъпва в престижното Военно на Негово Княжеско Височество училище в София. Завършва го успешно през 1902 г. с 24-ти випуск и е произведен в първо офицерско звание – подпоручик. Веднага след това започва редовната си служба в редиците на Българската армия, като е зачислен в пехотните части.
През първото десетилетие на XX век Кимон Георгиев преминава последователно през основните нива на военната йерархия, печелейки авторитет сред колегите си със своята изключителна организираност, хладнокръвие и тактическо мислене.
Истинското бойно кръщение за него настъпва с избухването на Балканските войни (1912 – 1913 г.). По време на Първата балканска война той командва рота от 27-и пехотен чепински полк. Проявява забележителна храброст и лидерски качества при тежките боеве в Тракия и по време на обсадата на Одринската крепост.
В годините на Първата световна война (1915 – 1918 г.) Георгиев вече е опитен командир на дружина.
Преломният момент в неговия личен и професионален живот настъпва през есента на 1916 г. По време на ожесточените отбранителни боеве срещу силите на Антантата на Южния фронт, в района на завоя на река Черна в Македония, той е тежко ранен от експлодирал шрапнел. В резултат на това тежко нараняване изгубва напълно лявото си око. Въпреки получената сериозна инвалидност, той отказва да се оттегли и остава на служба до самия край на войната. За проявения героизъм и себеотрицание е награден с редица високи държавни отличия, включително военния орден „За храброст“.
През 1919 г., след подписването на Ньойския договор и последвалото драстично съкращаване на българската армия, се уволнява от редовна военна служба с чин подполковник.
Дълбоко огорчен от националната катастрофа, загубата на територии и последвалата остра икономическа и обществена криза, Кимон Георгиев решава да се включи активно в политическия живот на страната. През 1919 г. той става един от съоснователите и ключови фигури във Военния съюз – тайна организация на действащи и запасни офицери, която се обявява против радикалното реформаторско земеделско правителство на Александър Стамболийски.
Георгиев играе централна роля в планирането, логистиката и успешното провеждане на държавния преврат на 9 юни 1923 г., който сваля земеделското правителство от власт. След преврата той умишлено не заема веднага открит министерски пост, но политическото му влияние зад кулисите нараства значително.
През 1926 г. се включва в дясната коалиция Демократически сговор и е назначен за министър на железниците, пощите и телеграфите в кабинета на Андрей Ляпчев. На този пост остава до 1928 г., когато демонстративно подава оставка поради дълбоко несъгласие с партизанските борби и фракционизма вътре в самото управление.
Напълно разочарован от традиционната многопартийна система, която смята за корумпирана, неефективна и разединяваща нацията, през 1927 – 1928 г. Кимон Георгиев става един от основните учредители на Политическия кръг „Звено“. Тази организация обединява интелектуалци, висши военни, общественици и икономисти, които споделят идеи за радикално преустройство на държавния апарат чрез премахване на партиите и въвеждане на силно, надпартийно и авторитарно управление.
На 19 май 1934 г. „Звено“, в тясно сътрудничество с Военния съюз, извършва втория успешен държавен преврат в историята на България. Кимон Георгиев застава начело на държавата като министър-председател за първи път. Неговото управление (май 1934 – януари 1935 г.) остава в българската история с провеждането на радикални реформи в духа на тогавашните европейски авторитарни режими:
• Суспендирана и впоследствие отменена е Търновската конституция, като е разпуснато и Народното събрание.
• Забранени са абсолютно всички политически партии, организации и синдикати, а имотите им са конфискувани в полза на държавата.
• Въвежда се строга държавна цензура над печата, радиопредаванията и свободата на словото.
• Страната е административно преструктурирана и разделена на 7 големи области на мястото на старите окръзи с цел централизация на властта.
• Външната политика прави рязък завой, като се възстановяват дипломатическите отношения със СССР и се подобряват връзките с Кралство Югославия.
Радикалното управление на Георгиев обаче среща решителната съпротива на цар Борис III, който се опасява от републиканските тенденции сред част от лидерите на „Звено“. В началото на 1935 г. царят успява умело да изолира Кимон Георгиев и да го принуди да подаде оставка, след което монархът установява свой собствен постоянен личен режим.
По време на Втората световна война Кимон Георгиев заема ясна позиция срещу официалното включване на България в пакта с Нацистка Германия. Предвиждайки неизбежния разгром на силите на Оста, през 1942 г. той превежда своето крило на „Звено“ в нелегалната лява коалиция Отечествен фронт (ОФ), която е доминирана и направлявана от Българската комунистическа партия (БКП).
През лятото и есента на 1944 г., когато Червената армия наближава границите на страната, Георгиев активно координира действията на проофицерските и военните кръгове в София. В нощта срещу 9 септември 1944 г. е извършен третият успешен държавен преврат, който сваля правителството на Константин Муравеев. Кимон Георгиев е избран за министър-председател на новото, преломно правителство на Отечествения фронт.
Като премиер на страната (1944 – 1946 г.) той подписва официалното примирие със Съюзниците в Москва и ръководи успешното включване на Българската армия в заключителната фаза на войната срещу Третия райх. Същевременно неговият кабинет легитимира масовите политически репресии, провеждани от комунистите, включително кървавата дейност на т.нар. Народен съд, който екзекутира голяма част от легалния политически, военен и интелектуален елит на Царство България. На 8 септември 1946 г. под негово административно ръководство се провежда референдум, с който монархията е премахната, България е обявена за Народна република, а царското семейство е принудено да напусне страната.
През ноември 1946 г., след като БКП укрепва напълно своите позиции чрез проведените избори, Георгиев отстъпва премиерския пост на комунистическия лидер Георги Димитров. Докато голяма част от старите му съратници от „Звено“ и Военния съюз по-късно са репресирани, арестувани или изпратени в концентрационни лагери, самият Кимон Георгиев демонстрира феноменална политическа гъвкавост и инстинкт за самосъхранение, като официално приема безпрекословната ръководна роля на Комунистическата партия.
В продължение на следващите повече от две десетилетия той заема редица отговорни държавни и министерски позиции в структурите на тоталитарната държава:
• Подпредседател на Министерския съвет (вицепремиер) в няколко поредни кабинета (1946 – 1950 г. и 1959 – 1962 г.).
• Министър на външните работи на България (1946 – 1947 г.).
• Министър на електрификацията и мелиорациите, където работи активно за изграждането на мащабната язовирна и енергийна инфраструктура на страната в периода на социалистическото строителство.
• Член на Президиума на Народното събрание на НРБ.
• Народен представител в парламента непрекъснато от 1945 г. до самата си смърт през 1969 г.
За своите безспорни заслуги към утвърждаването на новата власт той е удостоен два пъти с най-високото държавно звание „Герой на социалистическия труд“ и е произведен в чин генерал-полковник от запаса.
Кимон Георгиев Стоянов завършва земния си път на 28 септември 1969 г. в град София, оставяйки зад гърба си едно от най-динамичните и дискутирани политически наследства в новата история на България.
Post Comment