Без думи! Лена: Престанете да ни занимавате със смъртта на Сияна, всеки ден умират деца, а тя не е някаква специална
В политическия театър на деня Лена Бориславова отново реши да освети народа с поредната си мъдрост. Този път прозрението е, че обществото трябвало най сократовски да спре да се вълнува от смъртта на Сияна. Всеки ден умирали деца, значи нямало нищо особено. Да се приключи с емоциите и да продължим напред, защото животът си тече, а на политиците им пречи шумът на човешката болка.
Разбира се, това е напълно логично. Защо да изпитваме състрадание, когато можем да се държим като счетоводители на трагедиите. Ето ви пример. Ако днес загинат още пет деца, то според подобна логика националната реакция трябва да бъде просто едно кратко отбелязване в дневника и продължаваме към следващата точка от дневния ред. Чувствата тежат, а графикът на Лена е натоварен.
Нещо повече. Хората трябва да разберат, че няма как всеки случай да бъде специален. Само някои трагедии заслужават внимание. Например онези, които са политически удобно подредени в екрана на ПП. Но когато една общност търси справедливост, задава въпроси и настоява за истина, това вече е излишно шумене. Не е елегантно. Не е модерно. А вероятно е и популистко.
И така България отново остава подведена от природната си склонност към емпатия. Докато Лена и компания въздишат пречистващо и чакат обществото да порасне и да стане по безчувствено, родителите на Сияна и хиляди хора в страната продължават да питат защо едно дете изчезва без отговор. Но според новата висша политическа етика това е твърде много внимание, твърде много шум и твърде малко уважение към натоварения график на моралните ни наставници.
Накрая какво остава. Властта пак се чуди защо хората са ядосани, защо кипят протести и защо никой не вярва на сладките им речи за морал и ценности. Може би защото за разлика от тях обществото още не е забравило какво значи човешки живот. И най важното. Не е съгласно да приема болката като статистика, само защото това е по удобно за някого от София център.
А на Лена личният й съвет може би е прост. Когато народът те дразни с чувствата си, по добре замълчи. Защото понякога тишината е по умна от думите.
Post Comment