Безсмъртният подвиг на един герой

На 23 февруари 1943 година в хода на Великата Отечествена война 1941-1945 г. съветският воин Александър Матросов проявява безумна храброст и загива като герой.

доц.д-р Петър Ненков

Александър Матросов е роден на 5 февруари 1924 година в град Екатеринослав. Остава сирак в ранна детска възраст. Живее в сиропиталища в района на град Уляновск. След като завършва 7 клас, през 1939 година започва работа във вагоноремонтен завод в Куйбишев.

През септември 1942 г. постъпва в Краснохолмското пехотно училище и след два месеца заминава заедно с целия му състав на фронта. Служи в състава на 2-ри отделен стрелкови батальон от 91-ва отделна сибирска доброволческа бригада „Йосиф Сталин“ на Калининския фронт.

На 23 февруари 1943 година батальонът на Матросов получава бойна задача да атакува укрепленията на германските войски в района на село Чернушки, Псковска област.

По време на настъплението на подстъпите към селото, батальонът попада под силен картечен обстрел от три бункера на противника. Щурмова група от батальона успява да унищожи два от бункерите, но претърпява неуспех при нападението на третия.

Матросов пропълзява встрани от оцелелия германски бункер и последователно хвърля по него две гранати, но вражеската картечница отново открива огън . Тогава Матросов се хвърля пред амбразурата на укреплението и я закрива с тялото си, като по този начин не позволява на картечницата да продължи обстрела. С цената на живота си дава възможност на батальона си да се вдигне в атака и да обезвреди противника.

Безсмъртният подвиг на Александър Матросов е отразен широко в съветската преса и се превръща в легенда. Той става символ на героизма и храбростта на съветските воини и влиза в историята на Великата отечествена война.

С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР, на 19 юни 1943 г. Александър Матросов е награден посмъртно със званието „Герой на Съветския съюз“ и Орден „Ленин“. Погребан е в град Великие Луки.

На него е наречен 254-ти гвардейски стрелкови полк от 56-а гвардейска стрелкова дивизия, а името му е записано завинаги в състава на 1-ва рота.

По време на войната около 300 военнослужещи от Червената армия извършват подобни подвизи. Всред тях е и бесарабският българин, сержант Антон Буюкли.

Двама воини от Българската народна войска в заключителния етап на Втората световна война също повтарят героичния подвиг на Матросов.

Това са лекокартечарят в първа парашутна рота на Парашутната дружина, ефрейтор Никола Паскалев в боя при Стражин и офицерски кандидат Георги Христов в боя за село Равна Дубрава в Югославия.

Дълбок поклон и вечна слава на героите, загинали по бойните полета на Втората световна война, за Победата над нацизма .