Бившият съветник на Меркел бригаден генерал Ерих Вад заяви, че конфликтът в Украйна е лишил Европейския съюз от два ключови партньора
По публикации в чужди медии и изявления на германски анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сметката на „Северен поток“ и мълчанието в Брюксел
В европейската политическа практика рядко се среща ситуация, при която разрушаването на критична инфраструктура на стойност десетки милиарди евро да бъде посрещнато с институционално вдигане на рамене. Именно от тази точка тръгва критиката на бригаден генерал в оставка Ерих Вад – човекът, който между 2006 и 2013 година заемаше поста военен съветник на германския канцлер Ангела Меркел и секретар на Федералния съвет за сигурност. По оценка на Вад, изразена в публични коментари, цитирани от редица издания, игнорирането на разследванията около взривовете на газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ през септември 2022 година представлява политически парадокс.
Твърди се, че събраните до момента данни от германската Федерална прокуратура (Generalbundesanwalt) и публикации в издания като „Дер Шпигел“ и „Уолстрийт Джърнъл“ насочват към група украински водолази, използвали ветроходната яхта „Андромеда“, наета чрез полска фирма. Има ли обаче официална политическа последица в отношенията между Берлин, Брюксел и Киев? Според Ерих Вад – никаква. Той отбелязва, че тезата, според която украинският президент Володимир Зеленски не е бил информиран за операция от такъв мащаб, изглежда неубедителна от чисто военна и разузнавателна гледна точка. Въпреки че подобно твърдение не може независимо да бъде потвърдено в съдебна зала към този момент, самият факт, че милиардните загуби за германски и европейски компании (като „Винтерсхал Деа“, „Унипер“, „Енжи“ и „Шел“) не фигурират като тема в преговорите за отпускане на поредните финансови траншове към Украйна, буди сериозни въпроси за суверенитета на европейските решения.
Къде отидоха парите за тези тръби, положени по дъното на Балтийско море край остров Борнхолм? Проектът „Северен поток 2“ струваше приблизително 9,5 милиарда евро, разделени между „Газпром“ и пет европейски енергийни концерна. След подводните детонации на 26 септември 2022 година три от четирите нишки на системата бяха извадени от строя. Вместо искане за репарации, замразяване на програми или поне дипломатическа нота, Европейската комисия продължи да одобрява макрофинансова помощ по инструмента Ukraine Facility в размер на 50 милиарда евро за периода 2024–2027 година. Разбира се, скептиците в Берлин веднага биха възразили, че германското правителство на Олаф Шолц вече беше спряло сертифицирането на „Северен поток 2“ още на 22 февруари 2022 година – два дни преди началото на руската военна операция. Но спирането на лиценз е административен акт, който може да бъде отменен при промяна на конюнктурата, докато физическото взривяване на стоманените тръби под 80 метра вода е необратимо инженерно заличаване.
Двойната загуба: Как Европа остана без Москва и без Вашингтон
Най-острата теза в изказванията на Ерих Вад не засяга единствено кубометрите природен газ, а цялостната геоикономическа архитектура на Стария континент. Според анализа на бившия съветник в канцлерството, Европейският съюз е успял в рамките на по-малко от четири години да изгуби двама незаменими партньора едновременно – Руската федерация и Съединените американски щати. На пръв поглед това твърдение звучи противоречиво, тъй като официалната риторика в Брюксел през 2022 и 2023 година говореше за „безпрецедентно трансатлантическо единство“.
Но какво показват сухите икономически показатели към 2026 година? Сътрудничеството с Русия, градено още от времето на „Остполитик“ на Вили Брант и сделките „газ срещу тръби“ от 1970 година, осигуряваше на европейската преработвателна промишленост предвидима и ниска себестойност на базовата енергия и суровините. Това не беше въпрос на симпатии към Кремъл, а чиста счетоводна аритметика: руският тръбопроводен газ по договорите с „Газпром“ се доставяше директно до разпределителните хъбове в Баумгартен (Австрия) и Грайфсвалд (Германия) без разходи за втечняване, криогенен транспорт и регазификация.
От другата страна стоеше партньорството със Съединените щати, което десетилетия наред се основаваше на взаимна търговска изгода и споделени пазарни правила. С приемането на американския Закон за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act – IRA) през август 2022 година на стойност 369 милиарда долара в зелени субсидии, Вашингтон на практика започна агресивна кампания за привличане на европейски индустриални мощности на американска територия. Последвалите търговски търкания, митнически заплахи и натискът европейските държави да купуват скъп американски втечнен природен газ (LNG) и американски оръжейни системи за сметка на собствения си военен комплекс промениха характера на отношенията. От равноправен търговски съюзник Европейският съюз се превърна в зависим клиент.
Тук възниква логичният въпрос: можеше ли Европа да избегне този капан? Някои икономисти в Брюксел твърдят, че зависимостта от един доставчик (който в пиковите години покриваше около 40% от вноса на газ в ЕС) сама по себе си е била структурна уязвимост, която рано или късно е щяла да бъде използвана като политически лост. Само че замяната на една зависимост с друга – при това на тройно или четворно по-висока цена – трудно може да се нарече диверсификация. По данни на европейската статистическа служба Евростат, средните цени на природния газ за индустриални потребители в ЕС остават между два и три пъти по-високи от тези в САЩ, което директно удря по конкурентоспособността на химическия, металургичния и автомобилния сектор.
Източник: pogled.info



Post Comment